автор: osi4kata

Мило Дневниче,


Още не е Ден Трети, но се събудих посред нощ и сън ме не лОви повече.. Сънувах отново Пильо. Ако направят „медицински” филм по моите еротични сънища, митът Кама-Сутра ще се срине завинаги... Без да изпадам в повече подробности, ставам и си наливам чаша вода. Пий една студена водица, сестро и да не ти дреме! Май ми дреме, де.. И няма да близна тика-масала повече..

Снощи като се измъкнах от ваната си сготвих малко пилешко с един буркан готов сос Тика-Масала. Те, индийките, затова гледат все влажно... Националната им кухня ги разгонва. То не е кашу вътре, не са чудесии. Пия още една чаша студена вода и си проверявам имейла.. . Предлагат ми от няколко места да ми уголемят пениса на промоционални цени... Виагра! Кафа от шарлатани! Хем съм им дала направление спам, хем не спират да ми се появяват в ин-бокса... Никой друг не ми е писал. Ама и аз не съм писала на никого – тъй че сме квит! Телефонът ми жужи – имам съобщение. Представи си – от Пильо! Пита ме как съм и ме информира, че баба-сълзичка била приспана най-накрая.. Чудя му се на виталността. Това кон да беше, щеше да рухне след толкоз езда! Пращам го да ходи при жена си, ама той отговаря, че е късно и ще събуди децата. После ходи се задомявай! Един ей такъв съпружец да си намеря и съм кандидатка за доживотна присъда.. Ще го ликвидирам на първата година още... Но Пильо е сладур и няма да погине от женска ръка... Не от ръка. Може да му лепнат некъде нещо по полов път...

Набирам на Гугъл „Адронен Колайдер“ и чета новостите. Ту са намерили хигс бозон, ту не са.. Тука има – тука нема! Банка Антинари.. . И като го намерят тоя хигс-бозон и кво ще се случи? Ще минем само на танци и пляски... Чудя се какво друго освен бозони търсят.. Дали пък не правят Машина на Времето.. Да се метнат в нея всичките баровци , а ние тук да лапаме светулки и да се чудим как да им оправяме бакиите , дето ги забъркаха... Като гледам на сълзица - вдовица колко И е акъла и си представям останалите. Прай ми впечатление, че освен дето поумнявам от глад, почвам и да озлобявам.. Я да си забъркам малко палачинки, че то след има-няма два часа и ще съмне...

Котю ми чете мислите – преди още да разтракам съдовете и той е скокнал, и обикаля като обран равин край мен. Глааад! Отново съобщение. Този път от Жижи – пита дали съм виждала Роби (Пильо) и знам ли го къде е.. Бе, тия хора що не спят, бе?! Целия свят ли го е чукнал хормонът? Отговарям И, че не знам нищо по въпроса и тя ме оставя на мира. Ха, сладкото от бели черешки ми е свършило! Карай, ще ям палачинки със сирене! И без това нали ужким броя калории...

Мятам палачинки като въртоглава в 3 часа сутринта и се разправям с котарака. Крайно време е да заживея с човешко същество, но съм прекалено самостоятелна за да понасям някого или някоя.. Най-малко пък някоя... Представям си лигла като Жижи да ми е съквартирантка или двунога кучка като Голямата Сълзичка, ама тия като нея не живеят по квартири.. На моите години вече са гътнали по некой и друг дедко и живеят от лихви или се правят на бизнес-дами. Бе, ти да видиш дама, ти да видиш бизнес! И десетте палачинки са ми готови и ги подкарвам, защото вярно много съм освирепяла...
Събуждам се на канапето с палачинка в устата. Господ ги пази лакомниците явно, защото не съм се затъкнала, - спейки и ядейки.

Днес е събота и е ден за почивка – никаква диета! Хем аз да си почина от нея, хем тя да си почине от мен. Тази идея ме окрилява и живвам моментално! Грабвам прахосмучката и започвам едно голямо чистене. Котю е сменил девет кожи тия дни... Забърсвам прах и накрая измивам плочките из кухненския бокс. Душче, сешоарче и съм готова да се претегля. Я, свалила съм 100 грама! От палачинките ще да е! Включвам ги в диетата от понеделник! Ходя чорлава, същинска блатна фея, из къщи и се чудя какво да си облека. Мастилено-сините дънки и прасковената тениска! – решено. Писнало ми е от поленца, сакенца и флинтифлюшки! В събота ще съм барем нормална 26-годишна „девойка“. Минала съм покрай девойките, ама карай!

Тъкмо си сложих лек грим и на вратата се звъни. Отварям и гледам – Жижи. Като препикано мушкато – една такава посърнала, едното И око-бушон и реве. И носи пътна чанта. - Кво стана, Жижи, защо плачеш? – питам я, а тя взе буквално да вие.. Разбрах само, че техните и намерили дневника, където тя, сиромашката, си споделяла, видиш ли, тайните.. Ле-ле-мале... Май се сдобих без време точно с това, което не исках.. Дъртите са я изгонили, със сигурност! Честито! Имам си съквартирантка! Казвам И, да спре да циври и я каня вътре. Тя влиза и се мята на фотьойла като не спира да се сополяви. Правя И кафе, слагам И една от 3-те останали палачинки със сиренце и донасям едно руло тоалетна хартия, че както винаги нямам салфетки. Жижи отпива от кафето и после се секне в голям къс тоалетна хартия... Кво И харесва Пильо на тая скенджа, не мога да си обясня.. Като се намаже – лови оче, но сега като се е разсополявила и няма грам гримец е толкова постна, че чак ми дожалява за нея. Пак ме пита знам ли къде е нейния Роби. И аз пак я пращам в девета глуха, защото Пильо ми е приятел и няма да го предам. Мъненкото Жижи веднага ще го изпорти на кака си, за да И се докара – мога да се обзаложа , на каквото си щеш...

На вратата някой звъни три пъти един след друг. Жижи провлачи крак! Толкоз народ за един ден не е идвал тук, откак съм се нанесла. Отварям – Иван, шофьора на шефката. Бях забравила за него, а той явно е забравил, че каза, че ще се обади, не – че ще дойде. Поканвам го да влезе, той първо се куми, но после сбира кураж и влиза. Отде да знае, човекът, може да съм скрита лимонка и да му направя нЕкой золум.. Хехехехе.

Щом видя Жижи, Иван се притесни и пита кой я е ударил. Успокоявам го, че не съм аз. Малката започва да разказва как баща И я надрал яко, защото прочел в дневника И как правила френска любов в колата пред блока. Идиот! Да чете на хората дневниците! Че това е направо престъпление, бе! Така се възмущава Жижито, а мен ме напушва така яко на смях, че се набутвам в тоалетната. Пускам водата и цвиля почти безгласно.. Кво да правя като ми е развинтена фантазията! Излизам след 5-6 минути и гледам Малкото направило кафе на Иван и кипри джукички пред него, а той я разпитва за училище. Жива да бях! Та то това още ходело на училище, бе... Кумчо Вълчо му се прияло агнешко.. Пииильо, пильо! Била на 17 години.. И какво ще правя аз сега с това почти прокурорско чедо у дома? Питам Иван иска ли да ходим на кино и той отговаря положително, Жижито и то.

Чакай, бе Жижи – казвам – теб не съм те канила с мен. Я се виж на какво приличаш! Взимай си един душ и си лягай! Къде ще се представляваш такава бушонирана? Тя почва пак да рони сълзи и Иван взе да я успокоява.

Немам нерви за драми, днес е събота. Предлагам им ако искат да идат двамата на кино и хич не се изненадвам, че са съгласни. Е, късмет!

На тръгване Иван ми подава ръка и забелязвам, че вече не ме гледа като къс месо, а като приятел! Карма, братко! Карма.. Рени Приятелчето ми рЕдАт на мене...

Часът е 3 след обяд и чак сега се усещам, че от 3 часа сутринта не съм яла! Баси, парадокса! Днес дори не съм на диета!

Измивам чашките от кафето, чинийката от палачинката, местя чантата на Жижи в малката стая и се опъвам пред тиви-то. Въртя из каналите, но нищо не ми грабва интереса. Аз съм обречена на безлюбовие! Кво ми има, бе? Здрава - права, симпатична, леко закръглена – 51 кила и интелигентна! Ето – и Иван грабна малкото парашутче, и го поведе по кината.. Пък аз седя и гледам телевизия! За интернетски запознанства изобщо не ми се мисли, защото миналата година се заиграх с един уж-младеж, който след увертюрата (приказки, али-бали..) ми предложи да правим виртуална любов на скайп! К’ва виртуална любов, бе смотаняк! Аз търся човек, който да ми топли ръцете с дъха си, докато се разхождаме зимно време из парка или да ме пръска със студена вода на реката през лятото! Искам да усещам мъж до себе си, не да мастурбирам пред компа!

Има нещо грешно в мен! Не може всички мъже, които познавам, още на втората среща да ми станат приятелчета и после да ми разказват за похожденията си... Бе, я да пътуват далече! Днес е събота!

Събуждам се от звънеца.. Поглеждам часовника – 7 часа след обяд. Проспах си деня! Отварям – Иван и Жижи се връщат. Жижи е като ухапана от щръклица – подскача, ръкомаха... Иван пита къде е чантата на Малката и аз му я нося. Той я взима и почва да ми се обяснява нещо, което така и не довършва, защото му запушвам устата преди да го изрече. Целувам го дълго, със затворени очи, по средата на коридорчето! И той не помръдва отначало, но после ме стиска през кръста. Здраво! Мъж. Чувам, че Жужито фъфли не много въодушевено и когато се откъсвам от Иван , тя вече е взела завоя по стълбите с чантето си барабар.. .

Сега е 11 часа през нощта и сме в леглото. Иван ми отмества косата от очите и ме целува по тях. После ми казва как си е мислил, че не харесвам мъже и аз се късам да се смея.

Ставам да пия вода и се спъвам в кантарчето. Утре ще се претегля, сега не ми се занимава. Зарязала съм си телефона на мивката и докато го пренасям на по-сухо място забелязвам, че имам 6 непрочетени съобщения от Пильо и две неотговорени повиквания пак от него. Ще му отговарям утре. Днес е събота...