автор: tomatroev

Макар да знае две и двеста,
мълчи си и не вдига шум.
Животът му не е от лесните,
но има той едно на ум.

За друг е зърното. За него - сламата.
И някой тайно лее му куршум.
"Надежда - казват му - за тебе вече няма!"
Но има той едно на ум.

Алеко може да е или Ганьо,
а гостите: кой сват, а кой пък кум,
на сватбата, когато го поканят,
те също имат си едно на ум...

Застанал между двата чужди свята,
като просяк край някой царски друм
и да брои - все пет пари в ръката!
Плюс тази, дето е на ум.

И виж сега държавата каква е:
на клечка тя поднася ти локум!
Когато ти и зъбките и знаеш,
не зъб и имаш, а едно на ум.

Макар, че вечно е срещу закона,
мечтае за законите на Крум.
И злото продължава да го гони,
стоглаво, а пък няма капка ум.

Как искам някой ден да бъдеш първи,
земята ти - космичен аеродрум...
О, Господи, дори да не си българин,
ти... имай си едно на ум!