автор: osi4kata

Ден Втори

Мило Дневниче,

Днес е Ден Втори от моята диета. Още със събуждането си правя разбор на Ден Първи. Изяла съм само едно стейкче с картофки и едно пържено яйце. Салатата не я броя, защото тя е към диетата. Водките също не ги броя, защото те са течност и знам, че като си на диета има опастност да се дехидрираш и затова е задължително да поемаш много течности.

Ставам, изглежда доста рязко, защото ми се завива свят , включвам кафе-машината и докато мина през банята – тя е загряла. Зареждам кафето, натъпквам едно хубаво цедката, слагам чашката отдолу и пускам. Опа-ла – кафето е готово! Котю мяучи като на умирачка и ми кима с глава към купичката си, която е излъскана като каубойски тиган. Отварям му котешка консерва – пуешко със заек и заленчуци, бавно готвено. Ега ти, ние се тъпчем с аламинути, а котките маат слоу-кукин‘. Веднъж предложих на Котю КейЕфСи, той го подуши, кихна с отвръщение и обърна купичката си с главата надолу. И само дето не ме напсува, че се опитвам да го тровя с химическо оръжие. Оттогава винаги си тествам храната първо на Котю – яде ли я, значи става, обърне ли си съдинката – значи са прекалили с консервантите.
Обаче, аз съм вече на диета! Ще закуся за всеки случай с едно тостче, защото нямам намерение по обяд да се набутвам и да купивам гевречета за по 30 кинта на Шефката.. Сълзица, а-ха-ха-ха-ха! Дали да сложа масълце на тостчето? Аре, само тънък слой.. Размазвам благинката върху топлата филийка и тя се топи от блаженство. Мммм.. Мирише апетитно.. Я, да си изкарам и малко сиренце.. Не е здравословно да се пие кафе на гладно... Котю пак е излъскал купичката си и ме гледа завистливо.. Приключвам набързо с храненето и се мятам на кантара. От вчера не съм свалила нито грам. Дори напротив – качила съм 85 грама. Нищо, ще ги сваля днес! Никакво ядене повече. Само мислене! Ама не мислене за храна, а на по-възвишени теми... Опса, имам съобщение! Ха, Шефката! Откъде ми знае па тая личния тел.номер?! Никога не съм И го давала... Служебния телефон си го държа в офиса за да не ми отнема и личното време тая гадина.. Току-виж ме засилила да И купувам и вечеря.. Ново пет сега! Шофьорът И ме чакал долу, да съм тръгвала веднага, че нямало кой да отключи фирмата, защото тя била неразположена днес и нямало да се появи! Само дето се тъпках с храна рано-рано... Обличам си набързо работния костюм. Налага ми се да си глътна корема, защото не мога да си закопчея полата иначе.. Сигур се е стеснила от пране! През последните години сякаш има нещо във водата – свива материите.. Може и в течния перилен препарат да е причината! Обувам си обувките с нормални токове, връзвам си косата, взимам си чантата с ключовете и досипвам на Котю суха храна, че иначе ще се изкендза въа ваната за отмъщение. Предвкусвам очарованието на един безоблачен, спокоен ден! Усещам как ще настъпи равновесие дори в банковата ми сметка!

Шофьорчето ме чака, паркирало лимузината на тротоара и пие кафе в пластмасова чаша. Добро утро! – казвам аз и момчето ми кима усмихнато, но не казва нито дума. Ако снощи не му бях чула гласа, щях да си мисля, че е ням. Сядам на задната седалка като същинска баровка и се гичиня пред малкото огледалце, което изкарах от чантата си. Нищо особено не съм. Съвсем стандартна изработка – тъмна коса, тъмни очи, прав нос, горната ми устна е естествена, ненасиликонена, високи скули, нормални вежди, които никога не съм скубала, защото са нормални и бемка на дясната скула.. И три кила над нормата! Трябва да съм 48, според френския стандарт, защото съм 163 см. А аз съм цели 51 кила! Как ще ги свалям не знам, но трябва да вляза в рамките на нормалното! На фитнес не ми се ходи, защото е скъпо и уморително. Мразя да се потя. Не ми се бяга и из парка. Пълен е със секс-маниаци. Бягаш, бягаш и току някой ти се разпарчетоса насреща, развявайки мъжко достойнство.. Бе, болни мозъци! И най-интаресното е, че веднъж му викам на един такъв – аа, не тука на алеята, давай в храсталака – и той като се подплаши и като хукна като изпущен...
Спираме пред Фирмата, пожелавам на шофьора лек ден и той ми отговаря.. Бе, странна птица.. Ама не ми пречи. Ако се видим пак – ще го питам за името му.

Работният ден почти изтече. Като се има впредвид, че днес е петък – направо си свърши! Към 3.30 след обяд всички от офиса се изнасяме към Кучешки Кокъл – дневен Бар, близо да Фирмата. Да пийнем по едно. Интересното е, че в Офиса почти не си говорим и дори забравям имената на там присъстващите, а в кръчмето, в петък следобед всички сме си много близки и сме на малки имена.. Някак от самосебеси се сещаме кой как се казва.

Та, влизам в Кучешки Кокъл и веднага ми се набива в очите масивната осанка на Шефката. Нагънала е някакъв младеж и ще му извади сливиците с език. Той виси кажи-речи във въздуха, не мога да му видя стъпалата от мебелировка, но съм сигурна, че не е стъпил на пода. Сядам пак на бара и си поръчвам биричка – малка, наливна. Аде, и едни картофки, че да не ме цапардоса биричката. А, да и айоли, че иначе чипса ми иде някак сух. Уж е пържен... Бирата получавам веднага, за картофките се чака. Ще чакам. Някой се настанява до мен. Обръщам глава настрани – шофьорът. Здравей – казва той и аз кимвам, вместо поздрав.

–Тая нали беше неразположена? – казвам след малко и той се засмива, и тогава му забелязвам зъбите – бели и равни и си мисля, че трябва да се усмихва по-често.

–Твоят приятел не я предразполага за офис-активитис - хили се като ряпа той и аз поглеждам към сълзицината маса и реализирам, че онова нещастно мъжленце в лапите И е Пильо. Милият.. Много е заблуден. Предполагам, че си въобразява, че е хванал Златната Рибка.. Що не питаш първо, бе човек.. На тая топлийка да И пъхнеш в задника, тя ще изкара от нея 100 метра бодлива тел...

–Как се казваш? – питам аз шофьорчето най-накрая и той казва – „Иван.“
Разбира се, че е Иван. Всеки втори мъж на света се казва Иван...
Картофките идват , аз казвам наздраве на Иван и отпивам от бирата, а той от портокаловия си сок.. Пильо ме забелязва най-накрая и дотърчава до бара. Кани ме да ходя да седна при тях. Сълзица е кръстосала големите си копани един връз друг и гледа като прецицало маче... Хващам Иван за ръката и се местим на масата.
–Рени как беше днес в Офиса? Някакво усложнения? – пита Шефката и защо пита точно мен не мога да си обясня, повечето посетители в Кучешки Кокъл са от нашата Фирма, нейната демек. И някои от тях са на доста по-отговорни позиции от мен.. Ама не се обяснявам ного. Отвръщам И, че всичко е било нормално и пак надигам бирата. Пильо ми донесе дъската с картофките и айолито, че ги бях зарязала на бара и направи опит да ме заговори, но Сълзата го дръпна да го целИва пак. Колегите наоколо се правят на ощипани – все едно не забелязват това пладнешко изнасилване и аз решавам да си трая и аз. В края на краищата – Всеки Майстор си Намира Майстора...

Допивам си биричката, довършвам чипса и айолито и тръгвам да си платя. Иван-шофьорът идва с мен, плащаме си и той ми предлага да ме откара до нас. Питам го дали няма да И трябва на тая кравунда и той се хили като скъсана двайсетачка. Отговаря ми, че Пильо пак му е иззел функциите. Жена му ще го пречука тоя! Много е тъп! Ама, какво ми влиза в работата... Казвам чао на странната двойка и те измучават отговора уста в уста.. После с Иван напускаме Кучешки Кокъл.

Този път сядам отпред. В лимузината. Слагам си колана и поглеждам към Иван. И забелязвам, че той ме гледа като къс месо. Той мене, не аз него. Много пъти съм си балтала мозъка защо женорята, особено по-смачканите, се възмущават, когато ги гледат така. Ми, много е приятно! Чувстваш се като героиня от някой филм по ЕмДжиеМ. Чувстваш се засукана и желана. Не са ме гледали така от три-четири години, откакто качих тия три кила и заприличах на малко бойно слонче. Бре, сигур диетата ми е проработила!

Спираме пред нас и аз тръгвам да излизам, а Иван ме пита довечера ще ходя ли някъде. Ми, не знам – викам аз. Довечера е последен епизод на Док Мартин и не ща да го пропускам. Иван се смее като шашав и ми казва, че съм марсианка и затова ще ми се обади утре. Имал ми номера. Откъде го има да се чуди човек.. Накрая ще излезе, че съм най-популярната личност във Фирмата. След Сълзица, естествено...

Качвам се горе, храня Котю и влизам да си взема вана, като преди това я дезинфекцирам за всеки случай. Обичам гореща вана в петък. Изпънала съм се сред купищата пяна, ухае на Българска Роза. Такива соли за вана използвам. Мисля си... За Андронния Колайдер.. Какво ли не прави гладът! Току-виж съм записала Ядрена Физика на стари години.. Не съм толкова стара, де. На двадесет и шест съм. Неомъжена и дебела. Петдесет и едно кило! И гладна! Ще взема да се измъкна от водата и да ходя да си сготвя нещо, че ще пукна от глад! По-добре да умра дебела и щастлива, отколкото дебела и нещастна...