автор: zaltia

Сякаш нямаш какво да ми кажеш,
сякаш нямам какво да ти дам...
звъня, но гласът ми не искаш да чуеш,
и потъвам в тъгата си, някъде сам.

И нямам вече сили да крещя,
не мога даже да заплача...
във вените ми, болката се вля,
прегърнах, мъката си в здрача.

Исках тази нощ да бъдем със звездите,
времето, да спре стрелките в този час...
и луната да докосва тихичко с лъчите,
телата ни, изпълнени със нежна страст.