автор: waljo

България гради към Света нови мóстове.
Отдавна тук възможни са, невъзможните неща.
Муцуни стари, дуят бузи на ключови постове
"законно" наследени от дядо, вуйчо и баща.

Безропотно, бавно влачим непосилни хомоти.
Здраво ни газят джипове черни, бандити изпечени...
Заградени сме в Гето от дворци „ничии”, хотели, имоти,
витрини, лимузини, проститутки скъпи, красиво облечени!

Ужас! Екшъни смразяващи. Взривени надежди.
Търговци куфарни, простаци жалки, груби мародери,
селяни пъпчиви, парвенюта малки в чужди одежди
бездарни, безхаберни, безпардонни, но Милионери.

Като българин горд, с народи все общувам
близки и далечни, древни и нови, велики и малки.
Налага се обаче, за други българи да се срамувам –
първични, прости, алчни, безскрупулни и жалки.

2004