автор: ATOM

Денят расте и трупа идентичност,
в стремежа да се самоутвърждава.
Денят е сбор от всичките предишни
и всъщност светлината му е навик.
Денят събира опит, тоест минало,
и влачи го на гръб към настоящето,
решил, че то е някаква застиналост,
която по презумпция обхваща...
Денят е заслепяван от увереност,
че в него се оглеждат актуалности,
в измамната му видимост намерили
надеждата за екзистенциалност.
Денят е патриарх на времената,
поробен от емайла на властта си
и гланца му приел за съща святост.
Но аз съм му свалил иконостаса.