автор: petinka

Сънувах, че се любя с поет.
И не къде да е, а в мансарда.
Прозорецът - закрит с перде
с мотив - танцьорки от Уганда.

След чаша вино и мезе
и музика, ах, за душата
започна той със стихове
да ме подготвя за... кревата.

Не щеш ли, се увлече зле
(че взел се бе насериозно),
та ми зачете даже за кюфте,
гулаш, пача... А аз нервозно

премятах ядно крак връз крак
и чаках порция любовна.
Накрая скочих: "Стига! Тук
не е конкурс!" Така съдбовна

оказа се нощта с поет!
Оттук нататък ще внимавам,
че вместо ласки - с куплети
единствено ще "съгрешавам"!