автор: zaltia

Вървим, и не усещаме дъжда,
аз и ти, в прегръдките на любовта...
ръката твоя, в моята ръка държа,
и на устните ти сочни, усещам сладостта.

И изведнъж зад облаците сиви,
подгонил облаците, вятърът засвири...
като художник слънцето изгря,
и нарисува, най- прекрасната дъга.

А после пясъкът усети нашите тела,
усети влюбеният трепет на страстта...
и само чайките видяха този миг щастлив,
останал в спомените, от дъгата по- красив.