автор: DY

Синеока моя, светлокоса,
пътят ми се разпиля в житата
и очаквано се случи лято
с рехава метличина в косата.

Ах, росата е горчива сутрин,
синеока моя, светлокоса.
Помниш ли ме, или беше рано?
Имам отговора - без въпроса.

Виж, между небето и земята
слънцето си търси малко място.
Синеока моя, светлокоса,
винаги под слънцето е тясно.

В нощните треви загубих призори
хиляди светулки без посока.
Ти не си усмивката на лятото,
светлокоса моя, синеока...