Препускат съдбите по пътища тесни.
Гаснат в душите недописани песни.
Блъскат сърцата в недочакани срещи.
Умират любови – изгорели свещи.
Чуваме писъци на човешко племе.
Носиме в утробите чуждото семе.
Щастие спъваме във хоризонт стръмен.
Чезне животът ни под облака тъмен!
Стене надежда,все още неродена...
Гнусна,танцува Властта,пременена.
Мачка със валяк, Неправда грандиозна.
Готвим смъртта ти,вещице грозна!
Имаме лекарство за болното време,
светкаме саби,изпъваме стреме...
С угнетените,събрани под байрака,
зове ни тръбата,всички в атака!
2010
Публикувано от alfa_c на 10.07.2012 @ 12:40:05