Пак лято е –
денят голям,
а питата е малка.
Добър е Господ –
когато не достига,
дояждам с круши,
джанки или там каквото има…
В горещниците
даже потник не ми трябва.
И покрив над главата
в сухото не ми е нужен –
в такива дни,
трева обилна за постеля имам.
Но някак все не мога да забравя
за кучето, което цяла зима,
докато зъзне на студа
жестоко се заканва,
че първото което ще направи в лятото
е да си построи колиба.
Обаче в жегата омързеливено,
отпуснато,
последно за което то се сеща
е колибата.
Петровски жеги и петровски страсти –
денят голям, а мислите са малки...