автор: osi4kata

Един претендент за модерен поет
стесни хоризонта, отсичайки:


„За Бога, колеги, та това е клише!
Натрапчиво. Както – „Обичам те!“
Досадно почти като „цвят“ и „любов“,
Мъгляво.. . Звучи ми наивно!
В модерния свят от метал и стъкло
се пише директно.. Правдиво!
Защо да се впускаме в мерена реч
да гоним безумни химери?
Пишете поезия по буркани с гювеч,
рекламно е нашето време!...

Например така:

„ Ти ще стигнеш далеч,
Почти до След Кривата Круша,
купувайки осем буркана гювеч!
Гювеч срещу двойната гуша!“
Избийте от словото си „Хоризонт“,
Каква отвратителна дума!
Звучи като порив, звучи като стон,
звучи като пълно безумие!
Животът е тука. Живейте сега!
Изкарайте някоя кинта!
Завчера поет от гладия умря..
За ужас на всички роднини -
приписал им малко парче хоризонт,
останал от Минало Време
Плюс някакъв жалък, проскубващ се кон.
С крила, бе.. С крила за летене!“

Доволно говори , говори безспир...
Модерно говори момчето..
Пред нас хоризонтът безмълвно се ширна -
Портал за Небе към Морето.