автор: desert_inrose

Уютът ни как свито се попълва...
И няма място повече за шумове.
Да нямаше закон... Но вече дълг е.
В капсулата двама сме. И служим.
Да, този дълг понякога е пристан.
За някои е цел предначертана.
Но аз не искам да е дълг, не искам...
Не по задължение, не в дълг, останах.
Околен тътен иска да раздруса
с тембри на молец огромен
кръга ни тесничък. Не пускай
ни трепетче в главата си - те молех.
И този свят така се капсулова...
Така потъна в сенките ни слети,
че за външното съня му е отрова.
Разбий стъклото! Нека влезе.
С плътните завеси ще застеля
кръглия ни под - да бъдем тихи.
И нека питат се, как сме посмели
да приютим молец с гигантски писък...