автор: galenaGV

Не знам къде е родният ми град,
коя съм аз и за какво се боря.
По-важното е, че светът е млад,
и още на човешки ми говори.

Не знам какво работих и защо,
дали изобщо вързах двата края,
но знам, че за добро или за зло –
светецът Петър ме очаква в рая.

Ще ида да го питам насаме:
дом правят ли ключалка и ограда –
защото всеки мой ключ приживе
отключваше девети кръг на ада.

Сега ми се полага малко рай.
И право там отивам – да се знае.
Дванайсет месеца да бъде май –
дано ми стане топло най-накрая.

Зиморничав ми беше този свят,
но е добре, че стигнах на предела.
Не знам къде е родният ми град,
но чух, че мене чумата ме взела.

Оттатък вече ще си имам дом.
Светецо Петре, всеки миг пристигам.
Ще карам скромно – дай един кашон
и да си сигурен, че дом ще имам.