автор: krasavitsa

Пиша ти това писмо, приятелю, а всъщност ми се иска да вземе да се загуби по пътя и изобщо да не стигне до теб, толкова ме е срам. Историята, която ще ти разкажа, може и да те разсмее, след време може и аз да се смея, но засега все още никак не ми е до смях.

Миналата нощ сънувах, че съм Елизабет Първа английска и съм ужасно влюбена, но не мога да си позволя да се занимавам с някакви си любови, защото трябва да водя войни и да управлявам държавата. На сутринта пък една сврака отпъна лъскавите ми прашки от въжето на балкона, където най-непредпазливо ги бях проснала, без да ги защипя. Кой я знае накъде ги замъкна. Предзнаменования, подобни на онези, предсказали раждането на Александър Велики и други подобни исторически герои. Но кой да им обърне внимание, не се смятам за толкова значима, че боговете да ми изпращат предзнаменования.
Иначе, в общи линии, вървях необезпокоявана по житейския си път, когато най-неочаквано се натъкнах на един мъж. Но по-вярно би било да кажа, че бях седнала на житейския си път, защото когато му се натъкнах, седях на теферич на чаша бира, задълбочена в книгата на тибетеца Пьотонба „Спорът между чая и бирата“, вследствие на което умът ми от обичайния трион се беше превърнал в райска градина с бели лотоси. И както значи си седях задълбочено и почти усещах благоуханието на белите лотоси, пристига един с чаша чай в ръка и ме пита свободен ли е другият стол. Ми свободен е, то се вижда. Говореше малко носово, явно беше настинал, макар че този юни в София прилича на август в Йокнапатофа.
- Мога ли да полюбопитствам коя книга четете? – гласът му беше дрезгав, но подчертано изискан. Имаше големи жабешки очи и склонност към напълняване, а цигарите му в смачканата кутия бяха на привършване.
Как да не се разсмееш, докато отговаряш - и чаят, и бирата са на масата в момента. Като чу и видя заглавието на книгата и той се разсмя - и разговорът ни потръгна. В шеги и закачки в продължение на цял час се опознавахме най-енергично, но така и не успяхме да стигнем до спор. Обменихме стотици хиляди бита информация за света и един за друг и се оказа, че по всички въпроси проявяваме учудващо единодушие. Споделените ми с него литературни вкусове получиха безрезервно одобрение и подкрепа. Покрай разговора за литературата - която ми е слабост, както знаеш, а се оказа и негова, той сподели, че жена му изобщо не го разбирала, излязла абсолютна еснафка. Но го напуснала явно най-вече защото бил беден. Давал й право, тъй като наистина никъде не можел да се задържи на работа, отвсякъде го гонели. Бил много отнесен, защото... пишел. А след въпросителния ми поглед попремига, сведе поглед и отговори скромно: поезия.
Имал си и един литературен кръг в интернет, спомена небрежно и съвсем мимоходом колегиалната си кореспонденция с един известен поет. Вярно, че виртуалното време, в което бил прокълнат да живее, не му осигурявало собственоръчен автограф от поета, също така било вярно и че кореспонденцията между двамата била предизвикана от неговата възхвала и гласяла само едно „благодаря“, както било вярно и че не той единствен възхвалявал и бивал поблагодарен – но все пак това е лично към него и може да се види от всички в интернет! Никаква завист към известните нямаше в този човек, само благородна почит! Такава очарователна скромност не можеше да означава нищо друго, освен едно – талант!
Кое женско сърце няма да трепне пред един беден поет, приятелю? Бедният поет може да притежава всяка жена заедно с всичките й имоти и банковата й сметка отгоре. Ако беше богат, едва ли щеше да има толкова шансове. Какви са тези класически глупости за спасител в ръжта?
На масата ми трептеше едно малко зелено листенце, принадлежащо на родната ни поетична лозница, под чиято сянка не един обикновен читател намира подслон и утеха и спасителката в мен тутакси превърна всичките му явни дефекти в скрити достоинства. Усетих как отвътре ми напъпват всякакви страстни желания. Започнах да си го представям изкъпан, избръснат и в костюм на Армани. Та този човек си имаше вземане-даване най-малко с една, най-вероятно и с повече музи, а дрехите правят хората... Бил чорлав? Ще го подстрижа и ще го среша... ако има нужда, и чорапите му ще закърпя.... няма да му купя нови, за да не го унижавам. Сигурно и домът му отдавна не е виждал женска ръка. Ще почистя, колко му е... той само да твори... ще му създам всички условия, няма да се щадя. Ще сбъдна всичките му мечти - без никакви ангажименти, разбира се. Ще му издам творбите. Това няма да го промени ни най-малко, защото поетът е роден страдалец, той страда от всичко, дори от онези неща, на които всички останали се радват. Ще вървя до него през стъгдите на живота, а той, опрян на крехкото ми, но топло рамо, ще въздигне българската поезия до неподозирани висоти.
И никога няма да се оправдавам, че в момента ме боляла главата...

Пълното ни разбирателство се беше превърнало в пълно доверие. Затова никак не се поколебах и веднага приех поканата му да пия още една бира у тях. Живееше в съседния блок, а не взел пари за цигари, защото имал цял мастербокс вкъщи.
Поогледах се, когато влязохме – преувеличаваше бедността си, но беше естествено на фона на свръхбогатата му душа самостоятелният и съвсем нелошо обзаведен двустаен апартамент да му изглежда убого.
Намирах се в една от тайните поетични лаборатории, разпръснати из страната! Навсякъде из стаята имаше листчета и моливчета, готови във всеки момент да запазят за поколенията красотата на поетическото му слово. Не беше предполагал, че ще се върне с гостенка, бързо захлопна и напъха между другите книги римния речник, който стоеше до лист с написани четири рими, очакващи редовете пред тях да бъдат запълнени. Е, хайде сега, разбирам аз...
Обменихме по още някоя и друга мисъл на чаша бира, колкото да поприкрием истинските си помисли, които неумолимо ни приближаваха един към друг едновременно с доближаването на нивото на бирата към дъното на чашите...
Как само душевното единение человека грешнаго към телесно слияние подтиква и насърчава, приятелю! И така го подмамва, че духовното от телесното да започне да не различава! Неслучайно Пьотонба казва, че след три чаши бира човек забравял всичките си морални принципи и клетви и заприличвал на маймуна. Вярно е, щом започваш да не забелязваш, че прегръщаш някого не само с ръце, но и с крака!
Дървото на желанията му беше забележимо дори от висшата обител, а суматохата на замаяното полягване на първото удобно място и разсъбличането едва ли ти е непозната, за да я описвам... обаче веднага след осъществяването на пенетрацията възторгът му осезаемо спадна, размерите му скоропостижно поеха посоката на есенни дни към зимно слънцестоене, а моите очаквания да получа ако не просветление, то поне посвещение, се разбягаха като диви тигри във всички посоки. Изведнъж той скочи трескаво, нахлузи панталона си на голо и седна на най-близкия стол с втренчен в тавана поглед. Боже, точно в този момент ли нежната му душа щеше да вземе отношение по току що изживените страсти и неволи на любовта? Придърпах полекичка някакъв чаршаф върху себе си и не смеех да гъкна.
Поседя малко така, драсна нещо върху най-близкия лист и излезе от стаята, а аз изхвърчах като тапа от леглото и тъй, както си бях гола, прочетох:

О, красавице неземна,
освети ми пътя земен!
О, красавице любима,
за сърцето ти лек имам!

... едва не изревах на глас като ранена в сърцето пантера, както е казал поетът... каква красавица съм ти аз, бе!! За какво загубих няколко часа в усилия да ти покажа колко съм начетена и образована! Колегата на Омир не си представяше поезия без О! Беше ме въздигнал в красавица, за да повиши цената на победата си, нали все пак ме вкара в леглото си... А в това време Елизабет Първа английска злорадо надничаше иззад рамото ми и заплашваше, че ще ме превърне в Екатерина Втора руска.
Бавно, но уверено започнах да се обличам.
В това време той се върна с шише бира в ръка. Седна пак в отработената поза и пак заби поглед нагоре. За мен бира нямаше. Ясно, че и мен ме нямаше.
Със сакралния поетски обред да гледа към небето все едно ми казваше - жено, нима очакваш една тъй възвишена душа като моята да бъхти в градината ти като най-обикновен селянин? Аз съм по тънките, по ефирните неща...
Наистина беше прекалено тънко и ефирно, за да постигна просветление. На ти лотосова градина! Почувствах се като градина, изрината от свинска зурла!
След като се убедих, че е решил до края на живота си да не ме забелязва, побързах да се изхлузя яко мокра връв през вратата, без да кажа довиждане. Той и това не забеляза.
Прибрах се у дома и дочетох книгата. Нямаше победител в спора, царят арбитър отсъди, че си имало време и място и за чая, и за бирата. Да, ама аз с точно такъв чай не искам да съм на едно и също място по едно и също време.
И какво сега? Трионът в главата ми стърже ли стърже - анализира случилото се. Позата на поет явно му служеше за оправдание на всякакви некадърности. Защо реших, че зад скромността се крият безценни качества? Ако на всичката си некадърност беше и нескромен, дали щях да си тръгна толкова тихичко? А как да кажа на един скромен човек, че е абсолютен бездарник? Така, че да не се почувствам лоша? Колко много още имам да уча...
Но това се случи, защото забравих трите основни злини, посочени от тибетските мъдреци: страст, омраза и невежество. При това страстта е поставена на първо място! Отдадох се на глупави страсти, запознах се отблизо с невежество, прикривано с хитрост - и сега изпитвам почти омраза към себе си.

О, поете мой несретен,
беше моят пристан сетен...
къч получих за награда –
нека, така ми се пада!

Дано да не получиш това писмо от розовобузата си от срам приятелка. А ако го получиш - след прочитане го изгори и го забрави!
До скоро!