автор: nickyqouo

ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА

Алва бе убедена, че от демона Рог ще излезе добър разузнавач! Просто му трябваше време и жестоко обучение, разбира се! Време! Време!Не знаеше доколко разполага с такова, но от липса на твърдо обучение Рог нямаше да се оплаче!
Освен това като демон бе свикнал на грубо отношение. Но бе възприемчив! Неуморен бегач! Въпреки излишно тежките брони, ризници и оръжия които бе навлякъл върху мощното си тяло. Алва не го показваше но бе силно учудена, дори впечатлена от силата и издръжливостта на демонския народ и на Рог в частност. Не срещаше демони за пръв път, но като бунтовни бойци въртящи оръжия със смразяващи кръвта викове, в такава светлина не ги бе виждала.Имаха данни за войници!Това бе неоспоримо! Демонът Рог щеше да стане добър съгледвач, не повтаряше една и съща грешка два пъти, слушаше какво му се говори и най-важното от всичко, изпълняваше каквото му се нареди! Знаеше кой е първи в колоната, така да се каже. Алва знаеше, че е първа само в мислите си и докато проклетия Мортир и другите трима владеещи косите и са живи, те са водачите на колоната.Или поне докато пораснат отново косите и.А това щеше да стане след почти три години! Тя самата не вярваше, че ще оцелеят толкова много време. Но за да ги защити щеше да стори всичко което бе по силите и. Зак я следваше отблизо. А,момчето! Да, момчето щеше рано или късно да я осветли по някои подробности около този Мортир. Проклето да е името му! Жив дявол, звяр в човешка кожа при това говорещ езика на народа и! Зак е още млад и наивен.Ще трябва да подходи внимателно за да не го подплаши. Дори с цената на някои компромиси, тялото и потръпна, но трябва да му развърже езика! На всяка цена, но спазвайки разбира се подчиненото си положение спрямо него. Едно момче притежава частица от нея, кичур от косите и! Едно момче! А всъщност самата Алва не бе кой знае колко по-голяма от него.
Продължиха да потъват в притихналата нощ. Първата луна още не бе изгряла.
*******

Демонът Рог имаше талант за разузнавач! Имаше и желание да бъде нещо повече! Невероятното му освобожение от робството и внезапната свобода да бъде господар на съдбата си и да воюва с оръжие в ръка за каузата на целия си народ му дадоха възможност за изява. Е, ЗАСЕГА НЕ СЕ БЕ ПРОЯВИЛ КОЙ ЗНАЕ КОЛКО, но бе част от разузнавателната група водена от Алва, планинския ловец - едно почти мтично същество! Алва винаги го взимаше на своите съгледвачески обходи. Рог бе силен, млад, имаше желание да бъде полезен и се учеше бързо. Първо усети миризмата. Неприятна! Движеше се тихо, по края на пътя.Вляво от него бяха нивите и редките горички - както почти по целия път.Наистина миришеше лошо! Рог спря, подуши въздуха.Гадно! Кръв, смрад на изпражнения.Продължи с тихи стъпки напред, въпреки всичко демоните не виждат кой знае колко добре в тъмното. А ноща бе тъмна! Първата луна още не бе изгряла. Направи още няколко крачки и ..... се спънав тялото! Голямата му маса плюс цялото снаряжение което носеше се стовари с гръм и трясък от другата страна на проснатото тяло.Миризмата идваше от него! Рог остана неподвижен за няколко мига очаквайки нещо да се случи след гръмовното му стоварване на земята. Нищо! Тишина! Характерните звуци на ноща.Тих стон! Да! Ето го отново! Рог се изправи тихо и доближи човешкото тяло. Именно човешко, един демон не би пораснал толкова дълъг ако има поне капка уважение към народа си! Демоните са ниски, така си е! Човешкото тяло простена отново.Тихо, почти недоловимо.
Облаците се бяха поразсеяли, първата луна показа част от лицето си.Светлината бе напълно достатъчна и Рог якият демон съжали, че бе тук, че откри тялото, че бе определен за съгледвач и при този обход.Щеше му се да не бе тръгвал, така нямаше да му се наложи да види това което виждаше в момента пред себе си! Нищо от това с което се бе сблъсквал до този момент не можеше да се сравни с гротескните останки проснати пред него.Окървавена буца месо просната на пътя с меч забит в долната част на гърба. Лешояди бяха кълвали месата от безчувственото тяло, лицето го нямаше.Но стенанията идваха от него! Някъде там дълбоко нещо все още бе живо, отказваше да си отиде от света! Демонът Рог си помисли, че живота понякога е невъобразимо жесток към самия себе си в борбата и жаждата за оцелявяне! Скочи на крака и се понесе през обраслата с буренаци нива. Право на юг, на десетина минути бърз ход! Щеше да съобщи на Алва-планинския ловец.Сигурно е важно! Когато искаш да убиеш някого, да го премахнеш, просто го убиваш! Когато постъпиш с някой така както са постъпили с човешкото тяло горе на пътя, нещата не изглежда да са толкоз прости и ясни! Рог напредваше през нивата! Беше уверен, че Алва ще го чуе, види и открие преди той нея.Така и стана!

*******

„Или е много храбра или просто е тъпа и високомерна!” - Мортир продължаваше да я държи напрегнато под око. ”Тъпа, високомерна и арогантна, както повечето красиви жени! Освен това тази е аристократка и господарка по рождение.Това вероятно добавя автоматично към отрицателните и качества още известно количество сговнясани предразсъдъци!” - гледаше я втренчено, внимателно и въпреки усилията си потъваше в божествената красота на чертите и, на очите и! Постара се да се вземе в ръце, да се концентрира и да се откъсне от магията на очите и.ТА ТЯ ГО МРАЗЕШЕ! НЕНАВИЖДАШЕ ГО! И с право, от нейна гледна точка разбира се! Мортир се постара да звучи твърдо и авторитетно:
- Не предлагам сделка, баронесо! Просто съм любопитен и бих искал да помогна с нищо, ако това е във възможностите ми и вероятно би било от полза за всички.
- Ако откажа да обсъждам поставените въпроси? - Рембрандина вирна упорито брадичка, разтърси буйните си коси и ги приглади с ръка като с тези движения се постара да прикрие малката крачка която направи напред с левия си крак.Съвсем малка, лека и небрежна крачка, почти само една стъпчица с красивите и крака обути в удобни, високи до чатала гамаши. Мортир въздъхна мислено: ”Ех, изглежда красивата какичка е решила да ме изпрати във вечните ловни полета преждевременно! Кофти ситуация! До рожденият ми ден има почти десет месеца, все още нямам дори тридесет!”. Мортир Некронакс я остави да си мисли, че ловката и маневра за скъсяване на разстоянието е останала незабелязана.Преди да заговори в ума му се стрелна мисълта: ”защо не ми видя сметката докато съм стоял неподвижени при това обърнат с гръб към нея?” - после направи опит да поднови разговора:
- Ако се мотаете още, вашия човек там - Мортир посочи в посоката където се намираше тялото на Дааг Масон, - ще изгуби всякакви шансове за живот. Ако изобщо все още е жив! Моето обещание за успешно лечение и възстановяване е изпълнимо. От вас се иска просто да споделите малко информация.Нищо повече, нищо кой знае колко страшно. Е, какво ще ми кажете за задачата на вашия отряд? За тази схватка тук? За какво е цялата тази работа и тази луда гонка по стар забравен от Бога път в някаква дива провинция?
Отново бе уловен в тъмносините дълбини на очите и. Убийствена хватка и в буквален и в преносен смисъл! Отговорът дойде под формата на кама с петнадесет сантиметрово острие! Бе скрита в десния ръкав на туникта и. Плъзна се леко и елегантно в нежната и ръчичка. Движението на ръката бе отдолу нагоре. Острието стърчеше напред от малкото женско юмруче. Имаше за цел и задача да изкара на бял свят карантиите му и да види цвета им! После може би щеше да поиска и да гадае бъдещето по окървавеното му сърце?!
Движението на ръката бе отдолу нагоре и съпроводено с бърза крачка напред с десния крак. Бе бърза, наистина! И което е не по-малко важно, не се колебаеше да убие! Това убеди Мортир, че каквото и да става тази жена няма да види свободата така както тя я разбира. Мортир щеше да я задържи! В крайна сметка тя се опита да го убие и щеше да успее ако той не бе нащрек! Очите, лицето, тялото на тази жена, тя самата, цялото и същество предствлява заплаха! Тя бе оръжие за масово поразяване! Красиво опасна! Опасно красива! Убийца - когато се налага!
Мортир блокира удара с крачка напред и изпъна двете си ръце напред и надолу, кръстосани малко над китките. Ръката и спря в кръстоската, юмруците му се разтвориха сграбчиха нежната и китка, изви я болезнено. Жената изпищя! Мортир усука ръката и докато камата не падна в калта и Рембрандина не се озова отново на колене. Мортир изрита камата встрани и пусна ръката и. Тя започна да я разтрива. Хвърли поглед към него изпод буйните кичури, очите и бяха свити в тесни цепки и излъчваха омраза в количества равни на излъчвания „гръндж” от радиостанция през 1994-та!
-Ще опитаме да го излекуваме този ваш приятел.И ще научим всичко което ни интересува от самия него. После ще сверим информацията с тази която ще добием от вас и вашият доверен човек - ози тип с широкополата шапка. - След кратка пауза и дълбока въздишка Мортир продължи:
-Трябва да сме наясно все пак с това което се случва в нашите територии!
Това предизвика ответна реакция:
-Какви са тези ваши територии, глупако?
-Демонския народ заявява своето желание за свободен живот и започва своето установяване оттук. За добро или зло, владенията на барон Хоол скоро няма да бъдат това което са били до този момент! Ще се наложи добрия барон да отстъпи една част от тях. Но това всъщност не е ваша грижа.
Мортир я улови за лакътя и и помогна да се изправи. Върна се при тялото на Дааг Масон след като я предаде на демоните охраняващи останалите пленници. Завързаха я при оцелелите останки от отряда събран от господин Хикс.

*******

Рог отведе Алва и Зак до мястото където лежеше човешкото тяло.Наблизо, но не чак толкова близо излая чакал.Алва огледа подробно тялото, тъмнината не бе проблем за нея.Вниманието и бе привлечено от меча приковал тялото към земята. Дръжката и предпазителя и се сториха познати. Да,разбира се! Алва бе доволна и възбудена от откритието. По лицето и (все така сивкаво и неподвижно), не пролича каквато и да било емоция. Разбира се, че бе виждала такова оръжие! При това съвсем, съвсем скоро! Жената чийто отряд преследваха, преряза гърлото на своя кон с такъв меч преди да го хвърли и да се предаде. Лично за себе си Алва смяташе, че това осакатено тяло не ще дочака следващия изгрев. Освен всичко друго и лешоядите го бяхя започнали.Вероятно шумната поява на Рог ги е прогонила за кратко.Така или иначе шансовете му и без това бяха много малки. Алва изтегли с рязко движение меча забит в гърба на мъжа и приковал го в студената кал. Тялото потръпна в горната си част. Алва подаде окървавеното острие на Зак и се зае да развързва вързопа на раменете си. Отдели от него планинския си плащ. Простря го до тялото и просъска:
- Да го вдигаме от тук! Чакалите ще го довършат много скоро ако не го преместим.
Зак направи неуспешен опит да се отдръпне назад в сенките но здравата и ръка го дръпна напред.
- Страх ли те е мъжленцето ми? - очите и проблясваха в мрака впити в неговите. - Аз и ти хващаме отпред, демона отзад.
Огледа ги подред.
- Разбрахме ли се? - След кратки кимвания с глава Зак и Рог се раздвижиха.
- Да действаме тогава! - Изплю последните си думи Алва. Тялото бе прехвърлено върху дебелия плащ. За всички бе ясно, че дори да оцелее този човек никога вече не би могъл да бъде това което е бил някога.Но все още бе жив, не можеха да го оставят на чакали и лешояди да го ръфат и разкъсват жив.Вдигнаха тялото. Алва и Зак бяха отпред, отзад при краката бе Рог демона.В слабата светлина на първата луна Рог успяваше от време на време да различи в смазаното лице едно оцеляло око. На моменти демонът се съмняваше, че човека е все още жив. По-добре да беше мъртъв. Луната осветяваше разкаляния път, редките дървета край него, мокрите ниви. Краката им затъваха в локви и гъста кал. От повърхността се вдигаха изпарения, облаците бяха разкъсани и появилия се вятър ги подкарваше като парцаливи духове с раздърпани плащове и рошави глави далеч на юг. Небосвода се разкриваше, тук там проблясваха и по-ярки звезди.

*******

С помоща на неколцина демона Мортир пренесе тялото на Дааг Масон до лагера в импровизирана носилка (тежеше дяволски много този огромен тип!).Освободиха тялото от снаряжението и дрехите. Положението бе много тежко. С помоща на „зеленото око” Мортир успя да превърже успешно раните, спря и кръвотечението но съществуваше голяма вероятност от инфекции и се налагаше да потърси в гората някои растения. Оставиха тялото до огъня, покриха го с няколко палта и ризи. Мортир остави грижата за лагера на Браг и Лоуг и се запъти към гората за да търси някои полезни растения с лечебни свойства.

*******

В лагера кипеше дейност. Разпределяха се оръжия, дрехи, коне. Над огньовете се въртяха зайци и диви кокошки. Въпреки, че лагера се намираше на няколкостотин метра северно от пътя, всеки полусляп и полуглух пътник би разбрал за съществуването му. Гората осигуряваше някакво прикритие но проблясъците на огньовете се виждаха, шумотевицата и глъчката се чуваха надалеч, а дима се разнасяше околовръст. Не бе изминал и половин час откакто Мортир се отправи в леса да търси лековити билки за ранените, когато постовите разположени на стотина крачки от лагера сигнализираха за наближаващата група на Алва. Лоуг изпрати неколцина демони да ги посрещнат. Фигурите изплуваха от мрака, носеха нещо увито в плътен пашкул. Отпред бяха Алва и Зак, отзад демона Рог. Лицата им бяха обляни в пот въпреки вечерния хлад. Доближиха централния кръг от огньове където стояха Лоуг и приближилият се току що Браг.Спуснаха импровизираната носилка на земята. Зак едва се крепеше на треперещите си крака. Без да каже и дума се промъкна до един от огньовете просна се на мекия горски килим, докопа мях с вода и започна жадно да се налива. В това време Лоуг и Алва проведоха кратък разговор:
- Кой е този, Алва? - Лоуг отбягваше да я нарича „мехада”. - Къде го намерихте? Жив ли е? Имаме много ранени, защо ни е още един?
- Може би е важна личност! - Думите се плъзгаха в устата и като новородени отровни змии. - Все още е жив въпреки раните си. Жилав е! По-вероятно е все пак да умре отколкото да живее.
- Защо го донесохте все пак? Имала си по-сериозна причина от това, че просто е все още жив! - Лоуг приближи до увитото в плаща тяло и се взря в парцалите кожа и оголени меса които някога са били човешко лице.
- Малкото ми „мъжленце” ще ти покаже. Повикай го преди да е заспал край огъня.
Лоуг се извърна по посока на Зак и викна:
- Хей, Зак! - Не последва никакъв отговор. – Закари, къде се мотаеш? - Отново без ответна реакция.Преди Лоуг да си поеме дъх и да викне отново, Алва с няколко скока се озова до момчето изтегли меча от пояса му и го вдигна високо. Всички застинаха. Мигът бе зловещ, острието бе осветено от пламъците на огъня, проблясваше в тъмнината. Лоуг бе ужасен и вцепенен, бе оставил брадвата далеч от ръцете си за пръв път от дни, а сега.... Мигът отмина и мускулестото тяло на Алва се раздвижи отново така светкавично както преди секунди и за миг стоеше пред Лоуг и му поднасяше острието със засъхнала кръв по него.
- Същото оръжие! - Тържествуващо произнесе Алва. - Не виждаш ли?
Лоуг се отърси от вцепенението и уплахата си.
- Какво по-точно трябва да видя, Алва?
- Синеоката кучка има същия меч! Видях го когато го хвърли на земята и се предаде. Не помниш ли?
Лоуг определено не си спомняше какъв точно е бил меча на синеоката кучка, ”господарката” както мислено я наричаше, но Алва бе наблюдателна и той не се усъмни в думите и.
- Предполагаш, че тя има нещо общо с осакатеното тяло което донесохте? -Лоуг се почеса по гърдите и на още няколко места където не го сърбеше. ”Къде се дяна Мортир точно сега?” - въздъхна и рече:
-Алва доведи я тук. Може и да излезе нещо интересно от цялата работа.Внимавай с нея, доста е дива и опасна. Вземи още някой със себе си ако искаш. - Последните му думи бяха отправени в гърба и тъй като тя вече се отдалечаваше с гъвкави крачки между огньовете.
Браг промърмори:
- Много лошо мирише това тяло.
- Скоро ще го махнем от тук Браг, не ми се вярва да оцелее.

*******

Мършавият успя да освободи лявата си ръка.Сви и разпусна няколко пъти пръстите си в юмрук с надежда кръвта му да се раздвижи по-бързо. Незабележимо измъкна малко острие скрито в огромната и намачкана периферия на шапката му (така и никой не се бе сетил да я провери за скрито оръжие), и започна да прерязва с къси движения въжето пристягащо дясната му ръка към тялото.Почти приключваше когато задрямалите демони пазачи (мързеливи роби нямащи си понятие какво означава да стоиш на пост и да охраняваш нещо, каквото и да било!), наскачаха и се засуетиха. Измежду тях стърчеше човешка фигура която раздаваше злобни ритници наляво и надясно. Червените и очи проблясваха в тъмнината, от устата и извираше поток от съскащи звуци. След като ги разрита хубаво, планинския ловец се приближи до групата пленници натръшкани до вековно дъбово дърво. Мършавият бе застинал в отпусната поза с извити зад гърба, шапка подложена между главата му и твърдата кора на дървото. Запази каменно езражение на лицето си, скри малкото острие в юмрука си и зачака. Алва се приближи на няколко крачки но спря на безопасна дистанция. Огледа групата и погледа и спря върху Рембрандина Хоол, която се намираше до дясното рамо на Мършавия отпуснала глава на рамото му, с разрошени коси полепнали по лицето и което бе оцапано с кръв и кал. Бе заспала от изтощение, дори бурното нахлуване на Алва в пленническия периметър не я бе събудило. Зад гърба на планинския ловец се тълпяха пет-шест демона които бяха оставени да охраняват пленниците. Алва се обърна назад към тях, посочи двамата стоящи най-близо след което посочи Рембрандина с рязък жест. Двамата се спуснаха и я сграбчиха под мишниците. Рембрандина се събуди, опита да се дръпне но мощните демонски ръце не я изпускаха. Изправиха я. Мършавият обмисляше самоубийствена атака но гласа на разума надделя над емоциите и господин Хикс си наложи да стисне зъби и да не реагира по никакъв начин. Самоубийство би било да скочи сега и да подхване битка с група демони и планински ловец. Сам и невъоръжен, равно на сигурна смърт. Прецени, че е по-добре да изчака удобен момент когато съпротивата би имала по-голям смисъл. Неочаквано планинския ловец проговори на езика на Вандерлее:
- Ти ще дойдеш с мен. Искам да видиш нещо. - Червените очи бяха впити в лицето на Рембрандина Хоол.
Демоните я повлякоха към центъра на лагера. Останаха само четирима които да охраняват. Тези четиримата се натръшкаха с пъшкане и пръдни на земята още щом Алва се отдалечи на двадесетина крачки. Устните на Мършавия потрепнаха и се разкривиха във вълча усмивка. ”Полегнете си скъпи демончета, дремнете, починете си! Да, да, точно така!”. Скоро и дясната му ръка бе свободна. Размърда тяло в стегнатите навивки на въжето, усети го как започва да се отпуска около тялото му. Просъска на пленника вляво от него:
- Негул, размърдай се! - Побутна го леко с рамо. Негул открехна леко подутите си от бой клепачи и пророни през смазаните си устни:
- Казвай шефе!
- Колко сме тук?
- Седмина мъже, шефе! Защо? - Негул премести глава леко вдясно.
- Кой е най-добрия ни бегач?
- Сейдур Мазния мисля, че той е най-добрия ни бегач в момента.Васо Заека глътна една дълга стрела преди няколко часа и вече тича в небесата. Дано мълниите се смилят над душата му!
- Ха! - изсумтя Мършавия. - По-скоро тича по въглените в ада!
- Не говори лошо за мъртвите ни хора, шефе! Те служиха вярно!
- Да, така е! Но загинаха глупаво! Все едно, слушай ме внимателно сега! Ще освободя ръцете ти. Ти освобождаваш следващия и така до последния. Но внимателно! Тихо и предпазливо! Слушаш ли ме?
- Да, да шефе! Разбрах! - Негул размърда огромното си туловище.
- Тъпаците демони отново се натръшкаха да спят. Тези изроди не могат задниците си да охраняват, камо ли истински калени бойци. Заедно с острието ще ти дам и един сребърен пръстен. Предаваш го нататък докато стигне до Сейдур Мазния. Задачата му е да стигне жив до Хоол и да му разкаже за демонския бунт.
- Кой ще го допусне да влезе в имението? Та той е наемник, при това таен наемник на баронесата. Никой не го познава там.
- Ще покаже пръстена и ще каже, че го праща баронеса Хоол. Пръстенът е с герба на бащиния и род Блууз.
- Но барон Хоол ще научи за тайната мрежа на баронесата във владенията!
- За това ще мислим по-късно. Сега трябва да решим належащите и най-важни за момента въпроси! - Мършавия вече бе прерязал въжетата стягащи китките на Негул, когато продължи:
- Ние ще обезвредим тези дремещи тъпаци които са назначени за охрана тук. Ще направим опит да се снабдим с оръжие и да откраднем коне. Трябва да създадем голяма суматоха! През това време Сейдур Мазния трябва дя е поел пътя за Хоол. Ако пътьом намери кон, още по добре! Минавайки през селата да ги предупреждава за демонския бунт, да бъдат готови!
Негул освободи ръцете си, пое внимателно малкото острие и пръстена в огромните си длани и се зае с освобождаването на човека вляво от него. Спря за миг и промълви:
- Никой няма да му повярва! Освен това какво ще стане с баронесата? Нима ще я изоставим и ще избягаме? - долавяше се укор в гласа му. Господин Хикс - Мършавия просъска:
- Действай! Остави мисленето на мен, изпълни задачата си и не се тревожи за друго!
В този момент от центъра на лагера долетя разкъсващ нервите вик.
- Нееее! - Викът прерастна в почти животински вой и крясък. Дочуха се звуци от борба и суматоха. Гласът се извиси отново:
- Нееее,момчето ми! Нееее! Животни! Ще ви избия, ще ви унищожа, изроди по-долни от кучета! Мръсен добитък, ще ви.... - последното прекъсна рязко и постепенно суматохата намаля. Четиримата пазачи демони охраняващи господин Хикс и хората му, бяха с гръб към своите пленници.Негул прошепна на господин Хикс:
- Готови сме при твоя заповед! - Пъхна в ръката му малкото острие.
Господин Хикс отброи до петдесет, чувствуваше крайниците си оживели от свободно циркулиращата в тях кръв. Предположи, че и другите са възстановили донякъде кръвообращението си. Изправи се тихо като сянка. Откопча наметалото си, остави го да се свлече на земята и прошепна:
- Сега!