автор: Boryana

Мълчанието на нощта
е пълно със следи.
Незаличими са.
Невидими, ала вкопани.
Забити като гвоздеи в очите ми.
В зениците ми впити
бели рани.
Понякога не мога да ги различа.
Обърквам ги.
Заплитам ги във мрака.
Превръщат се паешка торба,
в която ме придърпват
и ме давят.
Ах, в тази жега няма да вали!
А искам да се провали небето!
Да падне гръм, да тресне,
да взриви
мълчанието на нощта.
И страховете ми.
Намърдани удобно:
Страх- следа.
Следа… и страх.
И нищо, нищо друго!
А все по- тъмно е мълчанието
на нощта.
И вече просто
не очаквам чудо.
И все по- страшна,
всяка нова нощ
в очите ми се впива.
Ослепявам.
И смеят се
следите от живот,
във който дишането
умъртвява.