автор: erka

Когато дезертира,
последния водач на смисъл,
денят си тръгва стратегически -

оттегля бойните си ветрове
далеч от огневата линия
и всички хвърчила от върховете
оказали се в мъртвото безветрие,
стремително пропадат,
за да се разбият
във плоскостта на времето
на мънички парченца-думи...
...твърде много думи,
за да ги събереш
във тясното пространство зад очите,
а всяка носи своя боен писък
насочен към обратната на нея...

Нощта изпада във безсилие
да скрие този шум
от сблъсък на противоречия.

Последното, което И остава
е да копае ями в себе си
и неразстреляни
да ги погребва...