автор: dred

-Григоре!
-Да, гошподарю?
-УАААААА!!! Как го правиш това, по дяволите???
-Кое, гошподарю?
-Това... да се появяваш зад гърба ми! Преди миг погледнах и там нямаше никой. Викам те и ти изведнъж...
-Не ви разбирам, гошподарю.
-УААААААА!!! Ето пак го направи!!! Беше ей тук преди миг, а сега...
-Гошподарят добре ли се чувштва? Държи ше малко штранно днес.
-На гошподаря... т.е. на господарю нищо му няма... и би ли престанал да фъфлиш? Наистина дразни!
-Проштете... т.е. простете, господарю. Навик.
В тъмната зала на върха на тъмната кула, която се намираше на върха на тъмен хълм се възцари тишина.
-Григоре?
-Да, господарю?
-Защо имаш гърбица?
-О, гърбицата е задължителна за всеки слуга на зъл магьосник, който иска да завладее света и да пороби човечеството, господарю.
-Хубаво, хубави... предполагам, че и накуцването също има нещо общо.
-То вече е абсолютно задължително. Все пак от гърбав слуга на зъл магьос-ник, който иска да завладее света и да пороби човечеството се очаква из-вестна недъгавост.
-Ясно. А окъсаните дрехи...
-Дрес контрол, господарю. Все пак как хората ще разберат, че съм зъл магьосник, който иска да завладее света и да пороби човечеството?
В залата отново се възцари тишина.
-Григоре?
-Слушам ви, о, най-зли измежду злите магьосници...
-Тъкмо за това иде реч. Престани да казваш, че се опитвам да поробя света и да завладея човечеството.
-Да завладеете света и да поробите човечеството.
-Да, де, там каквото беше. Поробване, завладяване едно и също е.
-Опасявам се, че граматическото значение...
-Григоре!
-Да, господарю?
-Сериозно, престани! Колко пъти да ти казвам, че завърших некромантия само, защото не ме приеха в педагогическия факултет? Нямам никакво намерение да завладявам каквото и да е било... освен тоалетната, може би, при това само временно, защото тоя такос дето го изядох май се оказа твърде пикантен...- в залата се разнесе звук от вътрешности, които май не са в никак добри отношения със настоящото си съдържание и се оглеждат за удобна възможност да му теглят един шут по-надалеч.-А, и още нещо.
-Какво е то, господарю?
-Дръпни пердетата, че тук е егаси тъмотията! Ще се пребия някъде!
-Но, господарю, от кулата на Ужаса се очаква да е мрачна. Мога да запаля няколко факли ако настоявате.
-Първо, има си съвсем нормални крушки, второ- от тия скапаните факли смърди ужасно и трето- ЗА КАКВА КУЛА НА УЖАСА СТАВА ВЪПРОС, ЗА БОГА???
-Ами за всичко това, господарю… имам предвид мястото, където ковете злите си и гениални планове за завладяване на света и поробване на човечеството. Традицията повелява да се нарича Кула на Ужаса. Е, може и Кулата на Болката, но тогава тъмница е задължителна, а пък ние имаме само няколко килера дето...
-Григоре, нали знаеш, че тая кула съм я взел под наем и то само защото нямаше нищо друго на пазара. Исках да си взема ателие в града, но скапаната община и проклетите ѝ общински наредби объркаха всичко! На кой идиот му е хрумнало да забрани черна магия на по-малко от 500 метра от границите на населеното място???
-Ъ-ъ-ъ-ъ... мисля, че е предишния кмет, господарю, във връзка със злощас-тния инцидент с Рагнар Злия. Сещате се, онзи с брадата и черния жезъл...
-Рагнар... да, вярно. Знаеш ли, че с него бяхме в един курс във факултета за най-черна черна магия? Готин тип... беше. Казвах му аз да си купи лещи, защото очилата все се изхлузват в най-неподходящия момент ама той не ме слушаше. Намериха го до бакалията, нали?
-Да, господарю. Също така и до пазара, до кръчмата на бай Коста, на цен-тралния площад и още други четири места.
-Хубаво погребение беше.
-Определено. Отдавна не бях виждал да погребват някого в кутия за обув-ки, господарю. Напомня ми за първия ми господар- доктор Розеншвайцин-гер.
-Че какво е станало с него?
-Казах му да ни си играе с хвърчило по време на буря, но не ме послуша.
-Ясно. Съжалявам за загубата ти.
-О, недейте, господарю. Това е достоен край за един луд учен. Дето се казва умря обграден от топлина. Пък и кутията за обувки беше наистина хубава.
-Добре, както и да е. А сега- пердетата ако обичаш. Трябва ми светлина, защото ме чака малко работа. Имаме поръчка.
-О, сигурно някой зъл княз иска да погуби добрия и справедлив цар със зловещо проклятие, която ще го мъчи месеци преди да го убие бавно, ужасяващо мъчително и...
-Григоре?
-Да, господарю.
-Колко време си работил като слуга на луди учени?
-О, две години, господарю.
-Само толкова???
-Да. След това слугувах при трима черни магьосника, двама брутални диктатори и четирима върховни жреци на демонични култове. Всичко съм описал подробно в автобиографията си, господарю.
Некромантът замълча смутено.
-Май най-накрая ще трябва да я прочета.
-Имам албум с вестникарски изрезки ако ще вие по-лесно...
-Тия изрезки имат ли снимки?
-О, аз точно за това си ги изрязвам, господарю.
Лазар тръсна глава, опитвайки се да прогони гнусните образи щастливо плуващи в ума му.
-Както и да е. Ти дръпни завесите и отвори прозорците да влезе малко свеж въздух пък аз ще се заема с приготвянето на заклинанието...
-За проклятието ли, господарю?
-Ако ти кажа, че е проклятие ще ме оставиш ли на мира?
-Една заповед да ме нашибат с камшик също ще свърши работа.
-Ще ти хареса ли?
-Не, но това е идеята. Слугата на злия магьосник трябва да бъде наказван строго и несправедливо иначе как ще му е верен до смърт?
-Григоре.
-Да, господарю?
-Проклятие е.
На лицето на слугата, което щеше да е румено и засмяно ако не беше гримът, който би накарал и Мерилин Менсън да си изгуби здравия сън, се разля щастлива усмивка.
-От най-свирепите, нали господарю?
-Толкоз свирепо,че ти призлява само като мислиш за него.
-Сигурно от него ти окапват ръцете и краката, тялото ти се покрива с гной-ни язви...
-Григоре?
-Да, господарю?
-Нали знаеш, че закусвах преди малко?
-Аз ви приготвих закуската.
-Е, тогава знаеш защо съм на ей толкова да повърна. А сега действай по задачите или ще наредя... ще наредя...-засече магьосника, прехвърляйки през ум най-свирепите наказания, които знаеше-...ще наредя да прекопаеш розите.
Лицето на слугата се изкриви от ужас.
-Няма да го направите!
-О, напротив-магьосника се захили гадно.-Освен това до колкото помня имат нужда от поливане...
-Милост... милост...
-И изведнъж ми се прииска един букет. Дали да не отидеш да ми набереш?
-Господарю, моля ви!!! Имайте сърце!!!
Магьосникът кимна благосклонно.
-Добре, от мен да мине, но само този път. И повече да не се повтаря.
-Ъ-ъ-ъ-ъ... кое господарю?
-Абе онова дето... ъ-ъ-ъ-ъ-ъ... абе всичкото!
Слугата се поклони.
-Както заповяда господаря.
-И, Григоре, не е нужно все път да ми казваш... о, забрави. Айде по-бързичко сега, че ще си изтърва сериала.
Пердетата бяха дръпнати и в залата нахлу следобедното слънце, осветявай-ки двамата ѝ обитатели. Единият бе парцаливия, гърбат, куц слуга, а другия слаб мъж облечен в поизплескан работен гащеризон. Бе нахлузил месарка престилка, но не защото се канеше да кълца нещо кървящо, все още шаващо и по всяка вероятно молещо за милост (не че не е имало и такива моменти, но те бяха останали далеч назад във времето в учебните зали на универс-итета. Във факултета за най-черна черна магия много държаха на практичес-ката подготовка) просто работата с котел ставаше малко лепкава, имайки предвид какви неща служеха за съставки на черната магия. Обикновената странната течност имаше навика да избухва в най-неподходящия момент, а в Долната земя съществуваха твърде малко прахове пране с състояние да се справят с петната, по отношение на които съдържанието на термина „упорити“ никога не би хрумнало на момчетата от „Ариел“ дори в най-черните им кошмари. Това пък от своя страна налагаше замяната на задължителната за един некромант елегантна черна роба по възможност с окултни и доста зловещи символи (е, може и само с окултни, но само за неофициалните случаи) с нещо доста по простичко и евтино като например работен гащеризон за 30 жълтици производство на „Братя Пехливанови“ (100 процента естествен памук, да се пере на 60 градуса, не пуска боя). Това малко скапваше ефекта „аз съм некромант, гаврещ се с природните закони, повелител на смъртта и всякакви други мъртви и доста миризливи неща, обикновено съхранявани в хладилник“, но хей, в тези времена ако един некромант искаше да задържи в бизнеса той трябваше да е практичен.
-Григоре, остави ме сам. Трябва ми спокойствие, за да се съсредоточа за... ъ-ъ-ъ-ъ... проклятието.
-Разбира се господарю.
Слугата прилежно изкуцука до вратата и я отвори. В залата отекна зловещо скърцане на панти не видели подръжка от поне две геоложки ери.
-Това пък какво беше???
-Кое, господарю?
-Скърцането!
-О, от вратата, господарю.
-Но аз миналата седмица ѝ смазвах пантите!
-О, така е господарю, но не се притеснявайте. Аз се погрижих. Падна доста игра с отвертката, но накрая успях да я оправя. Срамота беше такава хубава врата да се отваря толкова тихо.
-Направил си вратата да скърца???
-Да, господарю. Задължително е вратите в Кулата на Ужаса да скърцат зло-вещо. Иначе как юнакът дошъл да ви отсече главата и да избави света от злата ви власт ще разбере, че идвате и ще се скрие в някое тъмно ъгълче, от което да ви издебне в гръб?
-Какво... какъв...-Лазар тръсна глава.-Знаеш ли, забрави! Просто ме остави, моля те!
-Ако господаря няма нищо против бих искал ми прогоните, крещейки унижаващи достойнството ми обиди... ако разбира се нямате нищо против.
-Добре тогава... ъ-ъ-ъ-ъ-ъ... махай се оттук, гнусен... ъ-ъ-ъ-ъ.. гнусен...
-Червей-подсказа гнусния червей.
-Да, точно така. Ей туй имам предвид.
На лицето на слугата се появи щастлива усмивка. Не беше много, но си личеше, че господарю ми се старае. Реши, че е достатъчно за днес и някой друг път да си изпроси ритник. Вратата се затвори зад гърба му с тежко скърцане последвано от още по-тежък трясък.
Некромантът въздъхна и извади от джоба на гащеризона си тефтерче и огризано моливче. Разлисти на „задачи за утре“ и прилежно си записа „да се обадя на техник да оправи вратата“. След кратък размисъл записа и „да се обадя в агенцията за временна заетост и да проверя дали имат друг свободен слуга“.
-И да завладеете света, господарю.
-УААААААААААА!!! Ти какво правиш тук???
-Ами аз работя тук.
-Преди малко те видях да излизаш!!!
-О, това е специална техника на слугите на злите магьосници, господарю. Много помага при изпълняването на служебните задължения особено през нощта. Предишните ми господари имаха много лек сън.
В залата се възцари тишина.
-Би ли...-обади се предпазливо некроманта.
-О, да, да, разбира се. Простете.
Вратата отново изскърца зловещо и се захлопна още по-зловещо. Лазар погледна зад гърба си. Там нямаше никой, но не можеше да си позволи да рискува. Още едно появяване тип „Батман в началото“ и тройния байпас не му мърдаше. Отвори тефтерчето, отново погледна зад гърба си и прилежно си записа „да завладееш света“. В пристъп на гузна съвест дописа „ако ти остане време“ и прибра тефтера в джоба си. Отново бърз поглед зад гърба му го увери, че там няма никой. Издиша дълбоко. Знаеше, че този бизнес е пълен със стрес, но очакваше източника на стреса да са развилнелите се тълпи, жадни за некромантска кръв (верен спътник в живота на всеки зъл магьосник особено в началото на професионалната му кариера. После като си създадеше име и порядъчно големи купчини с отрязани глави тълпите нещо се поразреждаха) и юнаците, отново зажаднели за консумацията на въпросната телесна течност (те пък рядко се вясваха в началото, защото не можеха да вредят от тълпите с вилите и факлите. Юнаците бяха по-скоро като съпругите- появяваха се живота на злите магьосници едва след като въпросните се сдобиеха с порядъчно количество власт и пари). Никой във факултета обаче не го беше светнал, че тая част със стреса ще се дължи на твърде ентусиазирани слуги.
-Аз бих казал мотивирани, господарю.
-ИЗЧЕЗВАЙ!!!
Той се обърна. Зад гърба му естествено нямаше нищо. Лазар избърса потта от челото си. Сърцето му подскачаше в гърдите му като Йордан Йовчев на финала на халки.
-О, боже господи...-той млъкна вкаменен. Не смееше да се обърне камо ли да си поеме по-шумна глътка въздух.-Исках да кажа „о, ти най-кървави повелителю на Пъклото“.