автор: apostola

Полагам на платното
цветната дъга.
Във нея вграждам още
вчерашна тъга.

Във светъл цвят наднича
утрешна любов.
Във дъното се вижда
хоризонта нов.

Живота си рисувам
на това платно.
Опънато на рамка
шерено сукно,

тъкАно доверчиво
с цветните слова.
Картина на душата
виждам във това.

И таз картина моя
давам ви сега
да ме запомнят всички
в радост и в тъга.

Във рамка съм затворен,
като житен клас.
Зад кадър да се чува
утре моят глас!