автор: dara33

     Видях в очите ти добри
     светлина и приказка дори...
     Обикнах те с душа дете.
     За теб е приказката за Мари.

На Мария с обич!

Далече през гори и планини сред дървеса и чудати растения живеело едно момиченце. Очите му били големи и побирали в себе си морето, небето, полета на птиците и любовта, която носела в сърцето си струяла през тях. Момичето непрестанно тичало в гората и помагало на животинките. Носела храна за гладните, превръзка за ранените птички или насекоми, усмивка за всеки имащ нужда от мъничко топлинка. Всички я обичали, но в дупката при Дълбокото езеро живеело едно страшно чудовище. То не обичало никой на този свят. Все ръмжало страховито и никой не приближавал до водата. Сърцата на всички жители на гората били изпълнени със страх и ужас. Един ден настанала суша. Започнали всички да умират от жажда. Доброто момиче страдало за жителите на гората. Сърцето й плачело неспирно. Тя решила да спаси всички и се отправила към страховитата дупка на чудовището. Умолявали я животинките:
-Недей. Не отивай там. Ще загинеш- казвала калинката.
-Мари, не тръгвай- казвал кълвача. Ние те обичаме.
-Не искам да гледам как загивате- казло момичето с доброто сърчице.
Независимо от молбите на всички тя поела на път. Вятърът тичал с нея. Птиците летели около нея и я изпратили с песен. Слънцето не искало да залязва, а да огрява пътеката по която вървяла Мари. С настъпването на нощта Мари приближила бърлогата на чудовището.
-Чудовище, защо спираш водата и не даваш от нея на всички? попитала тя.
-Кой смее да нарушава спокойствието ми? изръмжало чудовището.
-Казвам се Мари. Излез, нека се разберем.
Чудовището пролазило с тялото си, което било осеяно с множество люспи, а очите му приличали на горящи въглени.
Мари не се изплашила. Пристъпила към него. Очите й го гледали и той усетил как започва да се смущава от този чист поглед и топлина.
-Сега ще те изям...
-И какво като ме изядеш? С мен няма да свърши нито света, нито живота в тази гора, но с липсата на вода всички са обречени. Изяж ме, но пусни водата на жителите на гората. Нима не разбираш, че всичко би било пустиня без вода?
Замислило се чудовището. В сърцето му се прокраднало непознато чувство. Изпитал състрадание към обречените животинки. Възхитил се на смелостта на това мъничко, но смело дете.
-Ще пусна водата, но ти ще останеш при мен. Ще ми пееш песни за лека нощ. Ще ме събуждаш сутрин, за да не мързелувам по цял ден. Съгласна ли си?
-Готова съм на всичко. Ще остана при теб.
Прекрасната Мари останала при чудовището. Всички жители имали водица, но страдали за доброто момиче. Мислели, че чудовището е хапнало за закуска най- добрия и състрадателен жител на гората. Дори птиците пеели песни за нея. Мари заживяла при чудовището. След няколко години прекрасната Мари станала девойка, а чудовището я обикнало от сърце. Разбрало то, че обичта е тайнство и сила. Проумяло, че да обичаш означава да даваш. Не искало да гледа тъгата в очите й. Пуснало я на свобода.
-Върви си в мир мила Мари. Ти изпълни думата си. Беше при мен години. Научи ме да обичам. Там някъде в далечината има сърца които те обичат и мислят за теб. Върви при тях.
-Благодаря ти чудовище. Ти не си лош. Дори обичаш песните. Може ли да идвам да те виждам понякога тук?
Усмихнало се чудовището. С тези думи Мари стоплила сърцето му.
-Идвайте при мен. Не искам да бъда сам.
От тогава Мари и всички жители на гората посещават чудовището, което не било толкова лошо колкото изглеждало и никога не забравят, че приятелството се гради с години и търпение. Сърцата им преливат от обич. Всяко утро Мари пее прекрасна песен и дори птиците замълчават унесени от вълшебния й глас. Тя пее за обичта и приятелите си. Водата се лее свободно из гори и планини и дарява с живот на земята и тварите живеещи там. Всичко е в равновесие. Жителите на гората никога не забравили добрината и смелостта на момичето с име Мари.
Дори вятъра още разказва за нея...
Доброто се помни със сърцата.
Сега заспивайте и нежни сънища, защото нощта вече е дошла.