автор: zinka

„...когато губиш – не знаеш какво печелиш”

За работа не ставам в тоя пек,
за климатик не смея да мечтая –
с професия свободна /за зевзек /,
докарвам си – да свържа двата края.

Да, вяло ми работи мисълта.
От жегата е – не от ЕГН-то!
Накуцвам, че ме заболя пета,
понеже си изгубих портмонето

и дълго дирих в пътя си назад –
привикала и воля и неволя –
от заран бродя – та до следобяд,
от бар – та до пазар – вървя и моля

да ми го върне, който го е взел,
че в него имах-нямах пет-шест лева,
но кътах таен фиш от тото-2,
зашит в хастара с десетина шева.

Пък цифрите ги драсках ей така –
без да маркирам дати от живота,
но чувствах – сякаш нечия ръка
ме водеше направо към джакпота!

Обаче – не! Не са били за мен!
В съдбата ми влетяла друга сила,
която
може и да ми е фен...
и от джакпота да ме е спасила...