автор: Valens

В сенките на схлупени дървета
времето пореден сън сънува.
Лятото, без чехли, едва крета.
Слънцето пече, не се преструва.

Палав вятър облаче подгони.
То пък, как в очите му се спъна
и след туй в черничевите клони
с вихърко в мълчание потъна.

В сенките на влюбени дървета
аз те каня, на кафе и щрудел.
До трошица сивите врабчета
как да се домогнат пък се чудят.

Котка мързеливо се протяга.
Тупва по нослето ú черница.
- Захар, ако искаш, сам си слагай.
Аз с целувки само го обичам.