автор: pisana

Моля те, Сатанайле
с много секс ти надари ме,
и не искай ми душата
за подаръка в отплата.
Нека да е млад и силен
винаги любвиобилен,
томахавката му здрава
винаги да е корава.
И на слънцето да свети
острието-кът монети.

- От земята се проточва
глас съдбовен и започва.

- Ти ма, рошава писано
пак ме будиш толкоз рано.
Я сама се погледни
що душица имаш ти.
Де го въдиш тоз мерак
и отхвърляш божи знак.
Кът си толкоз загоряла
и любовно размечтала,
на ти моя злобен син
да те вкара в път един.
Ще го молиш за пощада
ала той, това не дава.

- Ах, да си ми жив и здрав
винаги със този нрав.

- Аз съм твоето мечтание
и те чака наказание.
Я ела до мен сега
вдигаи своите крака.

- Даваи, искам още-пак
как е щръкнал тоз юнак.

- Втори ден благословена
е писана запотена.
Слага си от вазелин
и отгоре дяволския син.
Той горкия отмаля
инструмента си прибра.
Иска да си тръгва вече
от писанското човече.
Коленете му треперят,
а страните зеленеят.
Тежката му томахавка
се превръща в малка мравка.
А пък сладката писана
го съветва тъй усмяна.

- Ще го свържим със сезалче
до маничкото ти палче.
Щом вървиш, ще го разпъваш
скрие ли се знай-затъваш.
А добрия ти баща,
мен ще нарече злина.