автор: nikoi

Самотно е след тайната вечеря.
За нея просто никой не научи.
Завесите разбудени треперят
в очакване на нещо да се случи.
Не си запалих свещ, защото няма.
И ядох малко. Бързо. И със пръсти.
Вечерите са тайни. По програма.
И нощите са дълги, бавни, гъсти.
Така ми е добре. И съм спокойна
като похлупен ветропоказател.
Така аз знам, че няма да си спомня
на кръста за целувка от приятел..