автор: stambol

Прибирам се след работа във къщи,
а там баща ми седнал и ме чака.
Хладилникът е гладен и намръщен
със два буркана развалено мляко.
Здрависвам се объркан и виновен,
но мъката не мога да прикрия...
Поне да имах капчица отрова
или бутилка гроздова ракия...
Какво да правя? Все така се случва...
Ще го почерпя с чаша старо вино.
Пък, ако ще дори да му е скучно.
Не съм го виждал двадесет години...
А той развива своите теории;
не се живеело със стих и книги...
Голям съм, а на всичкото отгоре
и мозъкът ми нещо не достигал...
Но как да кажа - без баща израстнах?
А плакал съм, когато ме попитат...
И затова сега не му е ясно,
че моето богатство са мечтите.
Така живея с времето унесен -
не помня календарни дати разни...
Но зная, че така се ражда песен;
когато на душата ти е празно...