автор: apostola

Четирсет години съм с тебе
и толкова ти си със мен.
Познавам те сякаш от бебе
и ти ме познаваш съвсем.

И двама сме ние в браздата...
Съвместни са всичките дни
и свети ни горе звездата
под знака на меч и везни.

С усмивките мили,небрежни
и вечери святи за нас,
посрещахме дните крайбрежни
с вълните на топъл Бургас.

А после се спряхме и тука-
във София,дето сме днес.
Във двора гугутка ни гука
и лек е сънят ни нощес.

Децата ни тука растяха
под топъл домашен капчук.
Но скоро и те отлетяха
на нашите мисли напук.

И пак си останахме двама...
Домът ни е вече широк.
Далече от тати и мама-
децата си имат урок.

А ние ще идем "оттатък"
в различните дата и час.
Тогава живота ни кратък
ще стане на точка за нас.

Но пак ще сме заедно двама
в измислен от хората Рай.
Навярно това е измама,
но най-великата май!

2008 г.