От връх на връх
се рее птицата щастлива
на възхитения ми поглед –
обхожда с полет планината
обляна в слънчева позлата.
И мисли радостни ме завладяват.
Отвсякъде извира лятото –
зелените вълни заливат всичко
и блика топлината на живота.
Изправен сам в зелената безкрайност,
на раменете си небето взел,
аз разговарям с планината
и слънчевите върхове.
Тук свършват земните метаморфози
и зазвучава песента небесна,
духът намира тук отправната си точка –
откъснал котвата телесна,
намира свободата си за полет
към истинската своя същност.