автор: osi4kata

Понякога упреквам твоя Бог,
че ти е предоставил Словото
за ползване без такса и без срок,
за ползването му вместо отрова,
като стрихнин във порция живот,
като арсеник в миговете сладки
като лъжичка захарен сироп,
подправен със живачни капки.
Понякога упреквам твоя Бог,
че ти е предоставил Разум,
а ти не помниш ни един Урок
и в мислите си само Злото пазиш
с усуканите нерви-пипала -
оголени метални жици,
които с шокова дъга
убиват влюбените птици.
Понякога упреквам себе си,
че дръзвам да упрекна Бога
за щедростта му към безделници,
които оскверняват Словото,
които газят с грозния си разум
из цветните лехи на светлината...
Упреквам се,
че съм лишена от омраза.
Тъй, както Бога ти. Понякога.