автор: Rossa

Една лятна история, в която всички се случва толкова бързо, че героите не успяват да осъзнаят какво всъщност са изживели.
Точно двайсет години оттогава - за пръв път се връщаше на същото място, край същото море. Преди двайсет години някакви си три дни бяха успели да концентрират в себе си щастието, което й бе отредено за цял живот.

Беше лятото след завършване на гимназията. Изпитите бяха минали, приеха целия клас. И как иначе – елитната немска гимназия винаги си е била от класа! А сега, в средата на август беше дошло времето за истинския купон!
Събираха се всяка вечер, ходеха от дискотека на дискотека, дивееха, купонясваха до зори. Един ден Неда даде идея да се дигнат и да отидат на море за два-три дни, при брат й. Уж всички бяха много навити, а на другия ден на автогарата беше дошла само Ира. Още по-добре, каза Неда и двете поеха с раздрънкания автобус през добруджанските прахоляците. След час и половина друсане, автобусът ги изтърси насред полето и шофьорът им показа в далечината сградата на авиобазата. Най-пряко беше през царевичната нива и двете повлякоха саковете през нея.
Базата беше като мъртва под убийственото обедно слънце. В будката на портиера само рояк мухи четяха вчерашния вестник. Никъде не се виждаше жива душа. Влязоха, Неда уж беше идвала и знаеше коя е стаята на брат й, ама или той се беше преместил в друга стая, или тя нищо не помнеше. Стръскаха саковете в коридора и отидоха да се изкъпят в морето.
Когато се върнаха от плажа базата беше неузнаваема. В двора сновяха полуголи мъже, отнякъде гърмеше музика, самолетите бяха подредени в края на пистата и край тях се суетяха механици. Неда направо тръгна натам. Брат й отдалеч я видя и се затича към нея. Ира не го познаваше. Той беше с 12г. по-голям и работеше като пилот от селскостопанската авиация. Беше й неудобно да приближи и тя. Видя, че се карат. Не чуваше нищо, но по гневните му жестове разбра, че едва ли е очарован от идването им. После Неда сърдито се върна и я помъкна към базата. Хич не й пукаше, че брат й я навика. Знаеше, че всичко ще й прости в крайна сметка. Докато се връщаха обратно въодушевено взе да обяснява какви готини типове са колегите на брат й и колко готино ще си изкарат с тях. Ира не беше съвсем убедена, че ще стане точно така. За Неда беше ясно, че каквато си е купонджийка, щеше да е във вихъра си. Но Ира, с нейната притеснителност, сигурно както винаги щеше да гледа отстрани.
В двора на базата ги посрещна взрив от овации. Младите мъже от сърце се зарадваха на хубавите момичета. Разтичаха се, изкопаха им отнякъде столове, дори им намериха чисти чаши и им сипаха по малко коняк. Ира пийна мъничко, постопли се и се поуспокои. Доста по-късно, вече бяха приключили с вечерята, когато Георги, братът на Неда, се върна от хангара. Беше уморен и целия в смазка. Хапна набързо, а после ги подкара и двете да ги настанява. Компанията шумно запротестира, но той само скръцна със зъби и никой не се обади повече. Оказа се, че двете са дошли във възможно най-неподходящия момент. Предната вечер била пристигнала и втората половина от отряда и сега нямало нито едно свободно место. За тази вечер се налагаше тримата да спят в леглото на Георги – една “приста” метър на два. Неда опита да мърмори, но Георги я отряза с категоричното : “Който не му изнася – на палатка! Тук не е курорт! И като се върна да сте заспали!”. Остави ги и замина да се къпе. Неда се изплези зад гърба му, изобщо не й пукаше. Ира обаче помръкна. Чак сега си спомни, че си беше взела само една късичка прозрачна нощничка. Откъде да предположи, че ще трябва да спи в едно легло с този непознат сърдит мъж?
Скоро навсякъде утихна. Утре рано имаше полети и момчетата трябваше да се наспят. Неда и Ира дърдориха до някое време, после неусетно заспаха. Някъде посред нощ Ира усети, че не й достига въздух, нещо притискаше гърдите й. Нединият брат беше метнал небрежно ръка отгоре й и равномерно дишаше току- в ухото й. Ира внимателно се опита да отмести ръката му , но от съня тя беше като налята с олово. Усетил движението, Георги се размърда, в просъница придърпа Ира плътно до гърдите си, гушна я като бебе и пак заспа. Ира се оказа в капан - от едната й страна спеше Неда, от другата Георги я беше обгърнал с ръце. Беше доста комично и Ира се усмихна в тъмното. Всъщност, за пръв път истински мъж я беше прегърнал, ако ще и да е както спи. Приютена като малко птиче Ира заспа, усмихната.
Когато се събуди, стаята беше празна. Гласът на Неда ехтеше по двора, а от Георги нямаше и следа. “Слава богу, нищо не е разбрал”, помисли си облекчено Ира, навлече една тениска и тръгна към банята.
Вечерта момчетата се прибраха по-рано. Беше петък и всички приказваха само за Купона. Беше си стара бойна традиция – яко напиване всяка петъчна вечер. И – никакви мацки! Тази вечер, по изключение щяха да вземат и гостенките. Изкъпаха се с крясъци и смях, облякоха чисти ризи, проляха тонове одеколон, яхнаха трите москвича, заредени с авиационен бензин и отпрашиха за Дуранкулак. Беше върховно безразсъдство да караш през урвища и царевичаци със газ до ламарините и по 6-7 човека в кола! На плажа напалиха голям огън. Носеха тротил, хвърляха го в морето, а после влизаха голи, само с дълги гащи със завързани крачоли, плуваха и пълнеха гащите със зашеметена риба. Ира ги гледаше очарована и леко погнусена как излизат от морето с мърдащи на всички посоки гащи, как без свян ги изуват и от тях се сипе по пясъка блестящ сафрид. Голи и обгорели от слънцето, жизнерадостни като същински дяволи младите мъже танцуваха край огъня само по пишки!
После се появи Нико със своя прословут мотор с кош, ревящ като истребител и донесе от резиденцията на бай Тошо три кашона с Радебергер и кофа с раци. Тайфата го посрещна с дивашки вик и свирене с пръсти! И купонът започна! Пече се риба, вариха се раци, пи се бира, танцува се по пясъка....смях, вицове, песни, яко рибарско надлъгване, тичане по плажа, плуване в нощното море....Ира седеше с широко отворени очи и жадно попиваше всичко. Тази буйна вакханалия нажежаваше до червено сетивата й! Както се очакваше, Неда вдъхновено дивееше наред с всички! Към края и Ира несмело се включи, но все се държеше малко встрани. Не й достигна смелост да се отпусне докрай.
Някъде към два след полунощ тръгнаха вкупом към къщата на Нико, да спят. Къде се събраха 18 човека в тази малка къщурка, никой не разбра. Ира се сви на едно диванче в антрето и затвори очи. “А, така няма да се разберем, моето момиче. Тук местата не стигат, ще се наложи да се поотместиш” – каза братът на Неда и легна при нея. Ира занемя от смущение, но Георги я прегърна братски и сладко й прошушна: “Къде се дърпаш сега, мислех, че снощи ти хареса да си те гушкам”. Ира изтръпна. Значи...не е бил толкова заспал, колкото я беше накарал да повярва. Гаден хитрец! Тя се опита да се измъкне от леглото и неволно го одраска с нокът “О, ще дереш? На бати настръхналото коте!”, разсмя се в тъмното Георги и без усилие я върна обратно. От него неустоимо ухаеше на мъж, на море, на дим и одеколон и главата й съвсем се замая. Разумът й напълно изключи. Тя само отривисто вдишваше аромата му и се молеше да не му хрумне да я пусне точно сега! Той усети какво става с нея... учестеното дишане я издаваше. Извъртя я под себе си, обгърна главата й с ръце и леко, почти неуловимо захапа долната й устна. Това изведнъж я изстреля в стратосферата! Мъчителят й го усети, облиза пресъхналите й устни, а после езикът му навлезе дълбоко и решително в устата й. Ира потъна в океан от нови усещания, това...беше нещо абсолютно различно, нямаше нищо общо със смешните напъни за секс на съучениците й. Всяка нейна клетка разпозна незабавно стопроцентовия мъж и се приготви да влезе в играта. Но Георги не бързаше. Завладяваше я бавно, стъпка по стъпка, като уверен в силата си самец. Съблече с един замах тениската й, зарови устни в гърдите й, целува ги толкова дълго, методично и обстойно, че накрая Ира усещаше само как пламтящите им връхчета изпращат нажежени сигнали дълбоко в утробата й. Когато Георги я помоли да му събуе панталона, тя вече беше готова да бъде завладяна. И все пак, когато дивото му животно блесна пред очите й, Ира занемя. Не, невъзможно е това нещо да се събере в нея, не! Погледна го ужасено, а той, очаквал реакцията й, успокояващо я зацелува и прошепна:”Спокойно, малката ми, не е толкова голям, ще видиш. Ако пък дойде големшък, ще покажеш докъде да го отрежем! “ Макар и ужасена, Ира прихна от смях. А той използва мига и вкара пръсти вътре в нея....Оххх, какъв сладък стон се изтръгна от гърдите му...Загриза лекичко ухото й и зашепна на пресекулки:” Така, моето момиче, така! Пусни реката да потече на воля....После ще го потопим в нея, ще ми помогнем да се изкъпе. Хайде, ще го направим двамата. Дай ръчица, хвани го, опознай го....” Думите му й действаха като заклинание. Караха я автоматично да се подчинява на желанията му. Вече не мислеше за това колко е неопитна и непохватна. С този мъж задръжките й падаха неусетно.
Той не спираше да измъчва тялото й с непоносимо сладки ласки....и тя не издържа. Загърби страха, отвори се за него, а той вместо да потъне в нея, се смъкна надолу и обходи с език сочните й устни. Ира се напрегна в ръцете му, сякаш да избяга, но той я стисна по-здраво и продължи да я гали с език докато тя неконтролируемо застена. Вътре в нея пламна жарава. Замоли му се, искаше го, извиваше се насреща му, а той се усмихваше и я измъчваше сладко, още и още, до полудяване. Когато вече не издържаше той рязко се отдели от нея, вдигна я във въздуха, легна по гръб и я отпусна върху себе си. “Така няма да те прониже до край, малката ми. Не искам да те нараня. Спусни се отгоре му докъдето искаш!” Но Ира отдавна не чуваше нищо. Беше завладяна от такава страст, че безразсъдно и с всичката женска алчност на света се спусна отгоре му до край. Георги изохка, а тя....не можеше да повярва, че това горещо, пулсиращо нещо е цялото в нея! Обзе я някаква дълбока, древна, първична женска гордост, онази радост на събудената женска утроба, способна да улови и подчини дивия звяр. После той я повдигна отново и почна бавно да я вдига и спуска върху себе си. Вече знаеше, че няма да я нарани и това го изпълваше с див възторг. Беше му омръзнало да внимава при всеки тласък с жените, които бе имал досега. Искаше истински, дълбок, унищожителен секс. И тази непозната съученичка на сестра му най-после му го даваше. Това момиче събуждаше мъжките му инстинкти, караше го да се чувства млад и настървен. Беше безумно възбуден, не помнеше откога не беше желал така страстно жена. И й даде всичко от себе си. От все сърце, без остатък.
На сутринта тайфата ги скъса от майтап. Приказките нямаха край. Разправяха се истински легенди как къщата се тресяла кото от тайфун и как гредоредът стенел. Георги се хилеше с тях, а Ира...тя не беше там. От седмото небе твърде слабо се чуваше какво става долу, на земята.
Цялата събота изкараха на плажа, легнали един до друг под палещото слънце. Сякаш зареждаха изразходваната енергия, като слънчеви батерии. Тя не можеше да плува, но той я заведе навътре в морето. Там я целува дълго и солено. Не изпитваше никакъв страх, знаеше, че той няма да я остави да се удави. Любиха се в плитчините, краката й обгръщаха таза му, а мощните му тласъци сякаш ускоряваха хода на вълните. Диваците по плажа вероятно се досещаха какво правят защото неприлично се кривяха, наподобявайки движенията им.
В неделя внезапно ги повикаха на работа. Георги се прибра много късно, двете с Неда отдавна спяха в леглото му. Той тихо събуди Ира, взе я на ръце и я отнесе в друга, празна стая. Там я съблече, изкъпа я като бебе и я люби цяла нощ – ту нежно и бавно, ту горещо и лудо. Не взеха никакви предпазни мерки. Просто не се сетиха. Не обелиха почти дума през тази кратка като миг нощ. Не се вричаха в любов, не си обещаваха нищо. Бяха заедно - зрелият мъж и младото момиче - и сякаш това изчерпваше всичко.
В понеделник Неда и Ира си тръгнаха. Георги летеше някъде, а Нико ги откара с гърмящия си мотор до автогарата.
Повече Ира не го видя. През месеца до заминаването й в далечния град живееше като насън. Случилото се в онази база край морето бе толкова невероятно, толкова истинско-неистинско, че сетивата й, мозъкът й отказваха да го възприемат. Яростният прилив на усешания, нови и непознати, чувството към този мъж, което не можеше да определи, защото не приличаше на нищо познато, я правеха още по-плаха и неуверена. Помисли да му се обади, но се разколеба. За него тя вероятно беше само поредната бройка - една лесна победа, хлапачка, случайно изпречила се на пътя му. Чувстваше се като хартийка от вкусен бонбон - шарена, но вече ненужна.... После започнаха лекциите в университета, след още месец вече знаеше със сигурност, че е бременна. Така и не събра смелост да му позвъни, мислеше, че надали би си спомнил коя е. Времената бяха такива, че да си самотна майка беше истинска голгота – и за майката, и за детето. За аборт изобщо не помисли - искаше да запази за себе си тези незабравими дни, каквото и да й струва. Един мил колега, състудент от групата й се притече на помощ. Сватбата им беше скромна, с няколко колеги се почерпиха на Студентския празник. През пролетта роди дъщеря, също толкова светла, спонтанна и хубава като Георги.
Видяха се с Неда на 10-та годишнина от завършването на гимназията. Бяхя минали толкова години и все пак не се сдържа и я попита как е брат й. Неда я изгледа странно и промълви: “Не знаеше ли? Загина при инцидент два месеца след като бяхме с теб там.” Помълча още малко, сякаш се поколеба, и добави: "Истината е, че за първи път брат ми беше така увлечен, и то - по тебе! Ама и ти си една, не му даде никакъв шанс! Знае ли човек, можеше още да е жив, ако не се беше толкова заплеснал по теб тогава.