автор: apostola

И бос преминал по тревата,
посрещам новите лета.
Със иглен връх на сетивата
надежда жива си плета.

Събрах година след година
в един живот,като стрела.
Отгледах в моята градина
на птица живите крила.

И с тях политнах във небето-
в това безоблачно море.
Кацнах в поляната,където
душата няма да умре.

И там на звездната поляна
оставих моите крила.
И без да моля за промяна
приех аз други правила!

Че тук е другото летене
и нямам право да греша.
Сега над земното трептене
полита моята душа.