автор: apostola

Кога да ти свалям звездите небесни
и с тях да ти кича косите смолисти?
Къде да те водя по улички тесни,
когато по кестена лист се разлисти?

Защо да потръпвам от мисъл двуяка,
от всяка милувка,от всяка усмивка
или да те срещам на някоя пряка
за скрита целувка под нощна завивка?

Дали да се кръстя пред тебе-икона,
във светския храм под купол любовен
или да рисувам лице на Мадона
със цвят от дъгата в съня си лъжовен?

Не искам!Не мога и с четка,и с думи
да кажа,за Бога,какво си за мене.
Това е магия!Загубило думи,
сърцето ми спира пред теб-на колЕне!

Предавам се вече за нощ припозната:
магия от чувства и огън от свещи!
Във ангелско кътче и в свян непризната
да слеем най-после телата горещи!

Далече от всичко и скрити от всички!
Да бъдеме двама:без срам и без драма.
В олтара греховен-без думи,без срички,
да вкусим от тази магия за двама!