Тичам, към Слънцето
в утринната зора.
Танцувам с лъчите му
любовни и чисти.
Тъй прекрасно е,
чудно е
в ритъм единен,
на лъчи живот
и смисъл свят.
Ех Земя,
прекрасна Дево.
Ти възлюблена
на Слънчевия Дух.
Твои сме деца,
дошли от Него,
светлия любим
на чистите сърца.
Отвред се сипе
огънят любовен,
възвисяващ
твойта плът,
сега, завинаги
по стълбата на
вечността,
по незримата спирала
на издигането
към Безкрая,
мечтан, копнян
в сърца отдадени
на служба
към единния
всевечен Бог.
Тежък път е
собственото ни Издигане,
от тъмните отломъци
на бездната
и страшното ни минало,
възкръсващо
във сблъсъците
всеки ден.
Но Слънцето,
след тъмното
изгрява.
И тичам аз,
да срещна
Неговия лъч.
Спасението да приема
за още ден живот
във моя вечен път.
4.май.2012г.