автор: Deni4ka

По-черна от очите му да стана
И нека дявол да ме вземе,
Ако отново без покана
В стаята ми позволя да влезе.

И да разбие всичко свято,
Дето във душата ми остана.
Да сипе още сол във старата,
Но незараснала след него рана.

И да съм по-студена от смъртта
Щом с устни ме опари,
Нека изсъхне плътта,
Когато ме погали.

И нека съм лоша и луда,
И нека небето да падне,
И да остана бездумна
Като сирак на пристанище.

Като стара родопска гайда
Във някое влажно мазе,
Като дяволска смъртна тайна,
Като художник без ръце...

Но по-добра от себе си ще бъда,
Когато каже думите вълшебни -
Във прошка цялата ще се превърна
И очите ми отново ще засветят.

Пък после да съм черна - нека!
И нека писъкът ми стигне до небето.
Щом свойта роза славеят намери,
Той пее най-красивата си песен.