автор: daro

Върху зелената лигава плесен
двойница хлъзна нозе –
безплътна моя проекция
стрелите на утрото спре.
С разкъсана пяна и дим
бризът бръснеше
господин Ултрамарин
и с отлюспени миди-мечти
(изстинала давност)
рибите нижеха накити.
Оставена въдица вярна,
с мъничко пръстче
сръчна вълна отнесе в юмрук.
Лъчите изтекоха с пясъка.
Ябълка райска увисна.
Чайка с потъмнели криле,
в огнен търбух отне
последната сребриста надежда.
Търпението тласна – оттегли се.
Безбрежия мереха пътя с кокили
до вратата бедна и недейна.