Нощта разгръща свойта пелена,
и спуща се спокойна, тиха.
Но аз не мога да заспя,
отворени остават ми очите.
Мечтая си за малко красота
сред този сив световъртеж жадувана.
Мечтая аз за капка топлина
сред океана от бездушие.
И бавно спуща се нощта,
тревогата изпълва ми сърцето.
Как бих могла спокойно да заспя
пред утрешната неизвестност.
Донка Павлова