автор: Milvushina

Чудите се, какво ли пък празнува една българка на 4-ти юли?

Всичко си има история, сега ще я разкажа.
Започна се още есента на 2003 г, когато близка моя приятелка се върна от Америка и ми разказа колко доволна е останала. Далеч от мама и татко, обясняваше тя, направила си екскурзийка с автобус, върнала се със спестени пари. На следващата седмица съобщих на моите родители, че другото лято аз съм следваща. Така и стана. На 3 юни 2004 пристигнах в Ню Йорк и на следващата вечер вече пътувах на малкия пътнически ферибот към остров Нентакет.

Бях подготвена да толерирам Америка и жителите й, но не бях подготвена да ги обичам. Но как бързо се свиква с красивите, с прекрасните неща! Колко лесно е да привикнеш към усмивките на непознатите по улицата, към градинките с райграс в дворовете, към кристалната вода на океана. Не очаквах също, че така бързо ще си намеря приятели, но ето че две седмици по-късно след работа през ден ходех на гости у дома на Джесика. От Джесика са ми останали три неща: марково яке Пери Елис, картите ми таро на Рьорих и спомена за първия ми ден на независимостта.

Ненатакет трескаво се готвеше за 4-ти юли. Този остров е курорт за най-богатите и празникът се посреща пищно – с флагове по улиците и колите, но най-вече със зашеметяващи едночасови фойерверки. “ Най-добре се виждат от плажа. Ела с нас да ги гледаме утре вечер,” покани ме Джес. Аз се сконфузих. “Но, Джес,” отвърнах й, “няма да се чувствам комфортно сред вас. Това e американски празник!”

А Джесика ми хвърли един такъв поглед, който аз, осем години по-късно, все още си представям, сякаш беше вчера. “Глупости!” засмя се американската ми приятелка. “Тук си, сама си. Това е денят на твоята независимост!”

Джесика е съвсем права, помислих си аз. На тази далечна земя съм, без родители, без старите си приятели. За пръв път в живота си работех, живеех сама и се прехранвах със собствената си заплата. И така, на 4-ти юли 2004, точно месец след като кракът ми за пръв път стъпи на Нентакет, седях заедно с петимата си приятели американци на плажа и гледахме зарята заедно. А аз, с насълзени очи вперени в небето, гледах най-красивите фойерверки на света и си казах, че те са там само за мен, за да ме поздравят за деня на моята лична независимост.

Оттогава насетне не минава и един четвъри юли, който да не отбележа. Рядко пия, но на Деня на независимостта си наливам пина колада или коняк или грог и сядам с чашата си под открито небе, загледана в звездите. Българка съм, на хиляди километри от дома, празнувам. Знам, че ако отворя очи, ще видя фойерверките. Знам, че само да протегна ръка, ще ги докосна. Знам, че гърмят специално в моя чест. Знам го, защото плащам висока цена за своята независимост.

Честит 4-ти юли на всички, които имат повод да празник!