автор: apostola

До моята самотна стая
пред дваж заключена врата
се спря една жена-оная,
която чакам сто лета.

И на вратата тя почука...
Звънец натисна тя дори.
А нещо топло в ляво...тука
поиска да ме изгори.

От този огън във сърцето
позната истина съзнах:
по образа й на лицето
аз новата любов познах.

Тогаз вратата й отворих
и пуснах я във моя ден.
А стаята самотна стОрих
на храм-за двамата свещен!

И с тази гостенка нататък
дано живеем сто лета.
Живота може да е кратък,
но дълга да е любовта!