автор: kasiana

(фентъзи)

          Писателката Имеона Раева затвори лаптопа и устреми поглед към Венеция. Във висините се рееха ято бели гълъби. Два от тях се отделиха, направиха няколко кръга над устието на река Маламоко и се стрелнаха към кея, където на пристан бе кокетната сребриста яхта, в която беше Имеона.


          - Ими, магьоснице, и венецианските гълъби се влюбиха в теб! – изпя закачливо от салона зад нея красив тенор. Строен, трийсетгодишен мъж, се приближи до жената, седяща в плетен стол до басейна, и обгърна раменете ù.
          Тя потръпна, вдигна ръце нагоре и увенча врата му с великолепните си длани. После стана, обърна се към него и предизвикателно целуна лявото ъгълче на устните му.
          - Неповторим ласкател си, Алекс! – усмихна се госпожица Раева и тръсна весело тъмнорусите си къдрици, които се разляха по гърба ù като златни водопади.
          Мъжът я притегли към себе си, неудържимо привлечен от свежото ухание на цялото ù същество, и тя потъна в глъбините на зениците му, окръжени от тюркоазени ириси…
          Гълъбите припляскаха с криле над главите им и кацнаха върху перките на вертолета, стъпил на пригодена за него площадка върху елегантната яхта.

ИЛЮСТРАЦИЯ:

ЯХТА

          Алекс Магнум бе личност от световна величина. Учен, изследовател, конструктор - той бе капацитет в различни области на знанието и технологиите. Космополит по душа, като родителите си, които кръстосваха планетата с различни експедиции, младият ерудит* бе проектирал и участвал лично в построяването на тази луксозна, сто и петдесет метрова яхта, на борда на която имаше друга – десетметрова, и вертолет. При необходимост, водната красавица се превръщаше в подводница, а вертолетът и малката яхта се прибираха в специално пригоден за тях хангар. Всички тези екстри не бяха каприз на богаташче. Поради естеството на разностранните интереси и дейности на Алекс, те му позволяваха да бъде винаги мобилен, независимо от времето и пространството на ситуацията, в която се намираше…

          От няколко месеца Магнум беше във Венеция. Световните компании за производство на биогориво от алги най-после престанаха да воюват помежду си и обединиха усилията си да изобретят най-ефективния метод за производството му от тези водорасли. Тънки, бързо растящи, досадни, но богати на мазнини - „зеленяците” се оказаха източник на възобновяема екологично чиста енергия. Те притежаваха удивителната способност да поглъщат въглеродния двуокис и в същото време да си живеят доволно щастливо на места, които никой не желае.
          Алекс бе поканен за Главен консултант при оценяване иновационните проекти на водещи световни специалисти, събрали се във Венеция със задачата да осигурят на човечеството нови екологично чисти енергийни източници. Целта им бе да открият точната формула и най-добрата технология за превръщането на алгите във висококачествено биогориво, при контролирано в световен мащаб производство, с устойчиви икономически показатели.

          За историческите романи на Имеона Раева някои литературни критици казваха, че са по-скоро фентъзи, защото не бяха образец на строгата академична наука. Но хората харесваха нестандартното ù мислене, диалога ù със закостенелите и често субективно отразявани исторически събития. В такива случаи тя задаваше въпроси и се опитваше да им отговори, но не налагаше своите изводи, а оставяше читателите сами да стигнат чрез тях до възможната истина… Затова те очакваха с нетърпение малките ù томчета да се появят в книжарниците или в електронните издателства.

          Преди година Алекс Магнум долетя с хеликоптера си в България и откри госпожица Раева в дефилето на Русенски Лом, усамотена във фамилната вила на родителите си над нов проект за роман.
          Двамата се бяха виждали само на международни симпозиуми. Затова писателката се учуди много, когато Магнум ù предложи да работи за него. Като биограф.

          Тя веднага даде отрицателен отговор. Благодари учтиво за оказаната ù висока чест. Но остана твърда в отказа си. Първо, защото имаше скромно мнение за себе си, второ, защото не вярваше, че ще може да носи „две дини под една мишница”, и трето, защото работата, която Магнум ù предлагаше, не бе по вкуса ù.
          Наложи се Алекс дълго да я увещава. Каза ù, че е изчел всичко, което е написала, увери я, че предложението му не е временна приумица, а дълбоко убеждение, че само тя би почувствала и вярно отразила всички аспекти на същността му. Но Имеона не отстъпваше, защото скъпеше свободата и времето си на творец. И най-вече защото не обичаше да се мести в различни географски ширини и дължини, а разностранните занимания и работа на Алекс Магнум предвещаваха точно това. Магнум обаче бе помислил за контра аргументите. Каза ù, че пътуванията по света ще я обогатят, ще ù подскажат нови теми и сюжети за романите ù…Освен това чаровният учен ù предложи да работи само три дни от седмицата за него, а останалите четири - за себе си.

          И тя прие предизвикателството да бъде негов биограф.
          Договорът беше сключен.
          Алекс отвори бутилка токайско вино, наля искрящия елексир в кристални чаши и под звездите на България вдигнаха наздравица за бъдещия съвместен творчески проект.
          Щурците в дефилето се опитваха да надпеят славеите в близката гора, а хиляди светулки трасираха своите въздушни пътеки с малките си фенерчета.

ИЛЮСТРАЦИЯ:

Дефилето на Черни Лом

          И ето ги във Венеция.
          Днес бе един от четирите дни от седмицата, принадлежащи на Имеона. Тя се усамоти в яхтата над лаптопа. Сутринта Алекс отлетя с вертолета до Международната научна лаборатория и каза, че ще се върне след три дни. Но към обед вертолетът му отново раздвижи въздуха над устието на река Маламоко и шумно кацна на малката площадка. Магнум поздрави усмихнато госпожица Раева, но не отиде при нея, а влезе в яхтата, за да не смущава писателката. Това обаче вече бе сторено. Ими довърши последното изречение, провери за грешки написаното и затвори лаптопа, оставяйки недовършена поредната глава на романа „Повелителката на Небесните коне”, над който работеше от няколко месеца.
          Непредизвестеното завръщане на Магнум я подразни, защото разбърка потока от мисли и образи, течащи в съзнанието ù. Но тя се овладя и се усмихна. Предпочете да затвори лаптопа и да изслуша, доколкото може спокойно, аргументите за внезапното връщане на работодателя си.

          В това време долетя двойката гълъби. Видял, че Ими затвори лаптопа, Алекс излезе от салона на яхтата и разведри атмосферата с веселата си закачка, която породи и у двамата топли чувства.
          Ими очакваше обяснения за неочакваното му завръщане. Но той предложи първо да поплуват в басейна, а после да се разходят из Венеция.
          Имеона все пак не се стърпя и го попита:
          - Може ли преди това да узная защо нарушихте споразумението ни?
          Той се усмихна, доловил дистанцията, която тя постави помежду им чрез официалното „нарушихте”, и прошепна загадъчно:
          - Да поплуваме първо, госпожице Раева. Времето ми за изповед е след няколко часа.

ВИДЕОКЛИП:

ЖЕРАВИ ЛЕТЯТ НАД ВЕНЕЦИЯ


--------------------------------------------------------------------------------------------
*ерудит: начетен човек