автор: apostola

За работата рано тръгвам
и качвам се на автобус.
И днес за работата ръгвам,
но нещо ми е на погнУс.
И виждам рейса приближава
до мойта спирка изведнаж.
Решавам в миг,че заслужава
да тичам здраво,като мъж.
И тъкмо стигам автобуса
шофьора тряска ми врата.
И с газ по-мръсна от погнуса
смразява ми за миг кръвта.
Оставам сам на тротоара
и да стърча,като пирон.
А този-рейса де подкара,
го бих нарязал със трион.
Ега ти номера мръснишки!
Ега ти тъпата шега!
След рейса гледам аз кръвнишки
и късам нервите сега...
Добре,че има и утеха:
ще дойде следваща кола.
Дано шофьора-с друга дреха,
да е човек,а не скала.