автор: osi4kata

Карамфилчетата, цъфнали в градината..
Aроматът им - разстилащ се навсякъде..
А в небето - побеляло синьото,
пукнало се в жегата на лятото...
Зреят за минути зеленчуците,
напращели прасковите капят...
Свирят колелата на каруците,
по изпръхнал път между нивята.

Селото е в третата си възраст.
Тук от четвърт век
човек не се раждал.
Но пък ябълките плод са вързали...
Зреят като луди и окапват.

Сутринта камбаната приплаква -
кой замести този ден клисаря?
Утре ще погребват някого...
Бог високо, а далеко Царят...
Внуци и деца пристигат само -
да прегърнат старите за прошка
и прелитат пак над океана...
към пазара за пластмасови овошки...
Към цветарници с напарфюмирани лалета,
паркове с изкуствени градини,
градове с излят бетон в сърцето
и небе, озъбено в комините...

Карамфилчета са цъфнали в градината
и върбите пият от реката..
А в небето - побеляло синьото,
пукнало се в жегата на лятото...