автор: apostola

И колко си невинно-чиста,
като нелюбена жена.
И колко си прекрасна нощем,
като узрялата луна.

И грях ме е да те целуна
по недокоснати уста.
Очите ти са двете капки
роса по дъхави листа.

А как сега да те прегърна
и да не скърша твоя цвят?
И как във тебе да надникна
да не обърквам твоя свят.

Не.По-добре да те погледам
и да напълниш две очи.
Че тебе те желая,мила,
по зЕниците ми личи!