Ти плачеше, аз тръгнах... оставих те сама в нощта,
сега жадувам да те видя, звъня ти в този късен час.
Докосвам те във мислите, целувам те в съня,
но ти не искаш пак да чуеш, тъжният ми глас.
Сега си близо...но и толкова далеко,
виждам те, и образът ти ме изгаря всеки ден.
Слънцето, и то ме гледа огнено- жестоко,
луната ме заключва...в нежният си плен.
Понякога...не знам дори къде съм,
летя ли... или в дупката поредна падам.
От мъката си да избягам, намирам работа навън,
и прегърнал самотата, отново куфарите стягам.