автор: apostola

На този скапан мой живот
овцата черна ли съм аз?
Живея вече като скот
и сутрин все пикая газ.
И под небето със звезди
отдавна вече съм без дом.
Във мен надежда не гнезди
и съм отхвърлен,като ром.
Тараша кофите с боклук
да търся някоя троха
и нищо не намирам тук,
освен по някоя бълха.
Не хвърлят хората храна,
защото гладни са и те.
Така е в нашата страна
и всичко на цена расте.
В една кутия от картон
полагам морния си гръб
и в моя си клошарски трон
си лягам гладен и на ръб.
Раздърпан, мръсен, че и бос
проклинам дните в студ и пек.
С провиснал и изстинал нос
дали съм още жив човек?
На този скапан мой живот
овцата черна ли съм аз?
И днес живея като скот,
доде подпаля тази газ...

Светът за мене е презрял
и аз за него съм умрял...