А изгревите тук са възхитителни.
Така се ражда светлината.
Безкръвно, с ням възторг в очите.
Без болка. Има нещо свято,
във еретичното разголване
на розовата плът на Сутринта
там зад длъгнистите тополи
на границата със съня -
Тя се промъква, стъпваща на пръсти...
Богиня, Фея или пък Жена,
която непрекъснато възкръства
с победата си над Нощта.
Прекрасна Сутрин!
Стъпва по росата.
Коси от слънце,
дъх на лавандула.
Ръцете, устните, снагата..
Любов в прегръдките на Юли.