автор: hudojnika

         Не ми е работа и то точно сега,да анализирам в детайли творческия процес и евентуалните проблеми, които е имал легитимният Създател, както и да го наричат - конкретно при изработване на модела за производството и възпроизводството на Человечеството.
         Не ми е работа и то точно сега,да анализирам в детайли творческия процес и евентуалните проблеми, които е имал легитимният Създател, както и да го наричат - конкретно при изработване на модела за производството и възпроизводството на Человечеството.
         От една страна е бил улеснен - спестил си е творческите мъки в търсене на концепция, стил и ниша в дебрите на дизайна - който навярно още се е лутал в пред-пред-примитивизма. Щото, казано е, че Адам - Първият човек е създаден по образ и подобие Божие... ще рече - чисто занаятчийска работа; копие, а не творчески изстрадан уникат, какъвто е случаят с предните изобретения - слънце, луна, ден, нощ, суша, вода, зверове, плодове и прочие необходимости и обходимости от първа и втора ръка.
          Освен това,Дядо Божи бил вече на възраст - тук-там е изографисан като благообразен старец с дълга бяла брада; не може да не му се е отразила андро паузата. Иначе защо ще тръгне да прави Човека от инертни материали, а не по нормалния, класически начин. нали пак опираме до образ и подобие. Не ще са му били чужди възпроизводствените манипулации. Лично съм чувал при някои такива
неглиже ситуации - оценката: - Беше Божествено!
         Относно инертния материал - пръст из земята, за който е запознат с рецептурника, е ясно, че не всяка пръст става за съответното нещо.
         Жълтопръстницата - е подходяща за тухли; каолиновата пръст - за порцелан; бокситовата - за алуминий; черноземът за ниви; песъкинята - за лозя; а компоста - за торови саксийки.
         В Абисиния, ритуално, дни наред,масово ядели сорт сладка бяла глина, копана от свято място - абе, разни чешити пръст има по света.
         Тази, с която се вае-скулптира, също е бяла глина (има и кафява), но не е сладка, което не и пречи да извайва нежни и сладки, да речем - дамски интимности; да не влизам в подробности.
         Ще рече - не е така просто; пръст и водица - калчица; давай да ваеме.
         Правилно подбраната глина се прочиства, пресява, меси дълго и грижовно, втасва с дни и тогава чак е готова да се изяви Творецът.Продължителен процес е и имам пълното основание да подозирам, че Господ Бог, с тия форсирани срокове, а и преумора - накрая е претупал доизкусуряването на Човека.
         Достатъчно е да се вгледаме и ще видим това човечество, как бъка от кусури - производствени издънки, бракувани детайли - болежки разни и дори там, където всичко изглежда като супер качество, да го щипнеш по розовите бузки, тъпкано с екстри - отвътре нещо го гризе, избиват скрити дефекти: я камъчета ще се окажат където не бива - из бъбреци и жлъчки; я я мехури разни пълни с какво ли не, че и глисти; я цели гръдни жаби са се завъдили и крякат ли крякат досадно; и раци - какви ли не породи зимуват, че и летуват където най-малко ги очакваш.

         На пръв поглед положението изглежда не съвсем розово, да не казвам – безнадеждно. Не е така! Надеждата крепи Човечеството! Надеждата и редовното пиене на твърд алкохол, вина разни; може и бира!
         НАЗДРАВЕ!

         Велимир Петров