автор: apostola

Приех те в моята прегръдка.
Превзех те в моето легло.
Изпих те,като сладка глътка
и край с ергенското тегло.

Параклис в къщата направих
и тук иконата си ти.
Молитви хиляди отправих
любов за двама да цъфти.

При тази искана щастливост
едно съмнение стои
и клетва,като справедливост
в сърцето мое се таи.

Настане ли за нас раздяла
и всичко в миг се изкриви,
да свърши светлината бяла
и къщата да се взриви!