автор: apostola

Вземи очите ми добри
и взорът ми да изгори.
Вземи последната троха.
Лиши ме даже от стреха.
Вземи ми слънцето добро.
Вземи и другото ребро.
Вземи ръцете ми в зори-
стопи ги с огън и искри.

Вземи ми всичките слова
и знак за мен да е това.
Краката клети ми срази
и тялото ми намрази.

И спри ме там-в далечен кът,
към теб,когато съм на път.
Разпни ме целия на кръст,
смали до болка моя ръст.

Сърцето даже ми взриви,
но любовта ми остави.
Да имам спомен за жена
макар от тъжната страна...