автор: nikikomedvenska

Ветре-разбойнико, скитник безплътен,
стига си брулил звезди в небесата!
Слез, че без тебе животът разпътен
вече на възел ми стяга душата.

Духай, издухай ми тежките мисли,
дето е спомен и дето е рана,
дъжд от очите ти бистър да плисне,
синьо-небесно във мен да остане.

Стига съм чакала змей да ме вземе,
дните, неверните, в мрежа да сплитам.
Грабвай ме вече, до никое време
с тебе, разбойнико, искам да скитам.

Мен ми не трябват ни дом, ни огнище.
Дай ми крилата на топлия юли -
денем на слънце косите да нищя,
вечер звезди по небето да бруля.