Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 845
ХуЛитери: 5
Всичко: 850

Онлайн сега:
:: pinkmousy
:: LATINKA-ZLATNA
:: pc_indi
:: rosi45
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЗа мишките и змейовете (част 4)
раздел: Романи
автор: dred

Беше доста далеч и щеше да падне голямо летене... или пък не. Змейо изкара мобилния си телефон и набра един номер. Вдигнаха веднага и в ухото му прозвуча топъл и мек женски глас, който веднага извика в ума картина на
полянки, по които в полунощ тичат полуголи девойки с венци от цветя в косите си.
-Добър ден, ви се свързахте с офисът на авиолинии „Долна Земя“. Нашите самолети ще ви откараме до всяка точка на този и онзи свят. Моето име Габриела Самодивска, с какво мога да ви помогна?
-Ами аз... такова...искам...- запелтечи Змейо и позеленя от срам.
Змей да пътува със самолет... добре, че татко му не беше тук да му гледа срама!
В ухото му звънна женски смях и пред очите на Змейо отново изникна онази полянка с играещите момичета. От някъде кой знае защо изскочи и елен с рога закичени с цветя. Стомахът на Змейо изкъркори.
-Няма защо да се срамувате, господине-каза самодивата от другата страна на линията.-Предполагам, че сте змей ако съдя по акцента ви?
-Да, змей съм-отговори Змейо и гъстата зелена се плъзна надолу по шията му.
Самодивата отново се засмя и Змейо почти усети миризмата на свежа трева лъхаща от полянката.
-И си имате криле?
-Ми... да.
-И в качеството си на змей се срамувате да използвате услугите на нашата компания?
-Миииии...-Змейо засече на „и“-то.
Отново топъл женски смях и полянка с тичащи девойки, които си кичат косите с цветя.
-В това няма нищо лошо, господине. На ваше място и аз самата бих изпитвала известно неудобство, но наистина няма от какво да се срамувате. Авиолинии „Долна земя“ ще ви предостави комфорт и удобство, които не бихте могли да се насладите ако използвахте собствени летателни средства при това на изключително разумни цени. Най-новия ни пакет услуги „Клиент до живот“ ще ви изненада изключително приятно.
-Ами... такова...
-Имали ли сте проблем с птиците?
-Ами да-измрънка Змейо.
Тия проклети чайки постоянно му влизаха в очите. А ако се издигнеше по-нависоко все щеше да попадне на някоя мигриращо ято патици. По принцип в последното нямаше нищо лошо, но едновременното ядене и летене много го затрудняваше. Последния път така и не видя една планина на пътя си. После не само, че цяла седмица виждаше двойно, но и една добре препечена патица му беше влязла в носа и трябваше да я вадят от там оперативно.
-С променливото време?
-Случвало се-призна Змейо.
Веднъж попадна на някакво торнадо. Сума време след това му се гадеше.
-Със случайно прелитащите самолети, излезли извън обявения въздушен коридор?
-Да-изпъшка Змейо.
Това вече беше станало ежедневие. Последния път за малко да се блъсне в един Еърбъс изскочил най-ненадейно от съседния облак. С витловите нямаше проблеми ама тия свръх звукови много го мъчеха. Дядо му-Змейо-по-старши, лек му чакъл, си беше отишъл в изгрева на реактивната ера. Старецът още не беше свикнал.
-Болките в крилата?
-И това се е случвало.
С тия пусти насрещни урагани много се затормозяваше. В пещерата си имаше цял кашон мазила „Бензмей“... и да не забрави да купи нов, че почти е свършил.
-А с нашите авиолинии можете да си спестите всичко това. Очаква ви приятно и комфортно пътува и не е нужно да си мръднете дори и едно крило. Нашите бордови домакини ще ви осигурят храна и питиета по ваш вкус и ще се насладите на красотите на Долната земя от въздуха. И ако все още не сте изкушен позволете да ви запозная с най-новата ни оферта създадена специално за змейове -Змей Комфорт. Тя ще ви накара да позеленеете от щастие. Първа класа, с индивидуално обслужване, меню по личен избор, лична бордова домакиня, чиято единствена задача е да ви накара да се чувствате специален, ергономична седалка с места за крилете ви и личен масажист, който ще ви накара да заръмжите от щастие.
-Ами... такова... цената?-изкуши се Змейо.
-Мога ли да попитам до къде желаете да пътувате?
-Столицата на Царството.
-Така момент...-чу се далечно щракане на нечии опитни пръсти върху клавиатура.-Еднопосочен билет в „Змей Комфорт“ ще ви струва 300 жълтици, но ако си поръчате двупосочен им специално намаление и ще ви струва само 550.
Змейо се замисли за момент. 550 жълтици си беше солидна сума дори за някой с неговия кредитен баланс.
-Ами имате ли някоя по-евтина оферта?
-Двупосочен в икономична класа до Царството ще ви струва... момент... 400 жълтици, но се опасявам, че има известно ограничение от към размери на пътника. Можете да използвате тази класа само ако сте под 4 метра и 2 тона.
Змейо се замисли. Е, това с четирите метра не беше кой знае какъв проблем. Змейовете от неговия род никога не са били особено високи, но за сметка на това от към теглото нещата стояха иначе. Не напразно на дядо му се носеше славата, че може да изяде 3 стада овце на едно ядене и да ги полее с два извора и то само на закуска. Като малък Змейо го беше виждал как пирува. Нищо чудно, че Африка гладуваше. Всички представители на фамилията Змееви бяха ящни и двата тона ги беше прехвърлил още в гимназията. До тук с пътуването в икономичната класа.
-Има и друг вариант, който включва пътуване с някой от нашите товарни самолети, където няма ограничение за тонажа. Ще ви струва 300 жълтици, но се опасявам, че има някои допълни условия, с които трябва да се съобразите.
-Допълнителни условия?
-Да, трябва да сключите задължителна застраховка за пренос на товари по въздух и да бъдете проверен от инспектор на компанията, че не сте опасен товар, за да може да ви пломбира и да ви сложи необходимите печати. Освен това се налага да престоите задължителния едноседмичен карантинен период в митнически склад по местоназначението.
Цяла седмица??? Ако поискаше отпуска от Огнедъхов стария змей щеше да му съдере люспите.
-Ще взема двупосочен „Змей Комфорт“-каза смело Змейо.
-Отличен избор, господин...
-Змеев. Змейо Змеев.
-Отличен избор, господин Змеев. Уверява ви, че останете очарован от услугите на авиокомпания „Долна земя“. Бихте ли ми казали номера на кредитната си карта, за да заверя билетите ви?
Змейо каза номера и самодивата отсреща затрака на компютъра си.
-Да, ето. Всичко е готова. Трябва само да се явите на летището да представите личните си документи и ще получите билетите си. Освен това се налага да подпишете и една декларация, господин Змеев.
-Декларация-не разбра Змейо.
Изведнъж му замириса на дискриминация.
-Именно, господин Змеев. С тази декларация се задължавате да не изпепелявате нищо докато сте на борда на самолет на нашите авиолинии. Опасявам се, че това създава някои неудобства, имайки предвид 10-те тона керосин в резервоарите. Освен това трябва да попълнете малък въпросник дали имате някакви алергии и към какво сте чувствителен. Не бихме искали някоя кихавица да прекъсне пътуването на другите пътници... за винаги-самодивата се засмя.-Надявам се, че това няма да ви причини неудобство.
Змейо си спомни скицата „Семейство Змееви след успешен набег срещу извор в Съседното царство (всички права запазени)“ и по-специално петното сажди с човешка форма върху нея.
-Не, не е проблем.
-Вашият самолет излита днес в 18:30 местно време.
-Ще съм там.
-Авиолинии „Долна земя“ ви пожелава приятен ден.
Змейо затвори. Цели 550 жълтици. Солидна сумичка и май щеше да си наложи да изтегли част от спестявания си сложени на лихва в средно-срочен влог за 1 век. Добре, че братовчедка му работеше като зам.-директор в Първа змейска банка и щеше да уреди нещата без да му се налага да попълва куп документи.
-Дядо, виж ме-почти проплака Змейо и погледна към синьото небето разляло се над платото като буркан сладко.- Малкото ти момче ще стане истински змей.

ЧАСТ ТРЕТА


Няколко часа по-късно Змейо гледаше през малкия илюминатор как пистата бавно изчезва под тях. Крилата на гърба му инстинктивно се разтвориха с плющене и едното перна голямата черна кутия, обвита в бръшлян, от другата страна на пътеката. От вътре се чу писъка на караконджула, пътуващ вътре. Веднага дотича една самодива в синя униформа на бордова домакиня (дори змей като Змейо беше в крило с новостите и знаеше, че е сексистко да ги наричат „стюардеси“) със задължителните цветя (Змейо така и не успяваше да разбере как ги държат свежи толкова време след откъсването им) вплетени в косите. Момичето тегли един не особено изискан шут на кутията и караконджула вътре утихна. Това не смути никой от пътниците в комфортната класа. Караконджулите просто не разбираха от друг тип поведение.
Момичето тегли още един шут на кутията, която пазеше караконджула от слънцето, просто за всеки случаи, наведе се над нея и учтиво попита:
-Желаете ли питие, господин Конджурски?
-Не, благодаря-изписка в отговори създанието отвътре.
Момичето отново срита кутията и се приближи към Змейо, който се опиташе да сви крилата си. Тя му се усмихна сияйно както само една самодива може. Цялото ѝ лице светна и изведнъж на Змейо му се прииска да потича на воля на някоя полянка.
-Нуждаете ли се от помощ, господин Змеев-изчурулика самодивата.
-Не бих отказал- призна си Змейо.
Дясното му крило отново се разтвори и пак перна кутията от другата страна на пътеката в салона. Караконджула запищя така сякаш го колят с включено фенерче. От дъното на салона веднага дотича друга бордова самодива и срита „Караконджул Комфорт“-кутията. Писъкът премина в тихо разстроено скимтене. Нов ритник накара и него да секне.
-Съжалявам-извини се Змейо докато се опитваше да сгъне крилото си.
-За първи път ли летите?
-Е, не точно.
Самодивата се засмя.
-Имам предвид със самолет.
-Да, за първи-призна си Змейо.
От кутията в съседство се разнесе подхилкване. Самодивата отново я срита и попита дали господин Конджурски случайно не иска питие. Господин Конжурски не искаше.
-Да ви предложа ли щипка за криле. Много са удобни.
-Благодаря.
Самодивата изприпка по пътеката и след секунда се върна стиснал в ръце подобната на триножник, но направена от въглеродна стомана и мека гума, щипка. Змейо най-накрая сгъна непослушните си крила и самодивата ги защипа. Той се размърда за момент, но нищо не стана. Щипката държеше здраво. Отпусна се с въздишка на седалката. Самодивата отвори уста да го попита нещо, но точно в този момент от тавана се разнесе гласът на пилота.
-Авиолинии „Долна земя“ ви желае приятен полет. Нашият девиз е „Летим до всяка точка на този и онзи свят“. Моето име е Иван Тикворезов имам честта да бъда вашият пилот. Искам да ви съобщя, че днес имаме специален пътник, който лети за първи път и неговото име е Змейо...-пилота замълча за момент-...Змеев? Ей, Пешо, тоя да не е змей?


Публикувано от viatarna на 28.06.2012 @ 16:03:00 



Сродни връзки

» Повече за
   Романи

» Материали от
   dred

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

19.04.2024 год. / 12:46:15 часа

добави твой текст
"За мишките и змейовете (част 4)" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.